©

Багра 60-тне години

В последното издание на "ТРИТЕ НАЙ“ – конкурс на Пловдивската телевизия за истински пловдивчани, ви попитахме какво имаше на мястото на книжарница "Хремес Централ“ - срешу Шадраваните на Главната, в продължение на десетилетия – до началото на 90-те години.

Позналите бяха доста – ето някои: Надя Янкова, Виолета Борисова, Здравка Рубин, арх.Дикиджиев, Иван Дошков, Нели Маринова, Петър Мечев, Димитър Мутафчиев, Искрен Стоняов, Владо Андреев и др.

Отговорът е "Багра“ - най-известният пловдивски магазин за платове.

Жребият определи за победител Нели Маринова. Тя ни разказа как си е купила плат за абитуриентската рокля точно от този магазин и как й е помогнала продавачката Калина.

Част от подготовката на всеки абитуриентски бал бяха десетките посещения в "Багра“...

Първото помещение бе пълно с възбудени дами, които една през друга искаха някой топ – да го пипнат, че даже и да го изнесат на тротоара и да го видят на светло.

Вътрешното помещение беше тихо – като английски клуб за джентълмени. Достатъчно беше да се загледаш в някой топ – платовете бяха достъпни за пипане, и при теб идваше възрастен продавач и предлагаше услугите си.

Мъжките платовете бяха – доколкото си спомням, шевиот, габардин, тропикал, кадифе…Трябваше да се внимава да не ти продадат целволе – все така съветваше мама. Този плат се правел от дървесина и много се мачкал.

През лятото най-много се търсеха шлиферните платове и докът - за летни панталони. По едно време се пробвахме да си ушием нещо, което поне малко да прилича на дънки, и решихме да изпробваме така нареченото терасно платно – ленено, дебело и грубо, но джазово.

Българската текстилна промишленост предлагаше доста платове, отдавна нямаше дефицит и купони, но едно нещо не можеше да произведе – така наречения "деним“, дънковия плат. Истинският дънков плат се правеше с естественото багрило деним, което го нямаше в социалистическия лагер. Трябваха долари.

Появи се заместител – плат "Тракторист“, мръсно син, от който не се получаваха онези светли и тъмни преходи, характерни за истинските дънки.

На Главната имаше още няколко магазина за платове – след кино Балкан, вляво, на един от горните етажи на Универмага – тук продава мустакатият Арнаудов, на "Райко Даскалов“ малко преди Халите, вляво, след Аптека Марица – ако не се лъжа...

Платове се продаваха и в кварталните смесени магазини. Там се знаеше кога идва нова стока и се струпваха чакащи жени. По едно време много търсени бяха руските басми – с ярки цветове.

В "Багра“ се продаваха и пердета, и вносни бански костюми...

Лятно време вътре беше жега, шумотевицата непоносима и ми беше чудно как младите продавачки издържат.

Те обаче не само издържаха, но намираха сили и за любовни приключения.

Едно познато шофьорче редовно ги наобикаляше и след това се хвалеше с любовните си завоевания. Уж правеше всичко единствено заради спорта, но след години го намериха мъртъв с огнестрелна рана в главата. Беше се самоубил – от любовна мъка, разказваше клюката.

Дали някоя продавачка на платове не беше успяла да нарани смъртоносно сърцето му?

Клюката говореше, че старите продавачи в този бранш са много богати, защото лъжели при меренето – така слагали палеца си в края на железния метър, че открадвали един-два сантиметра.

В Истанбул малко под Капълъ чарши има паметник на неизвестен продавач на платове. Решили турците да увековечат тази професия. Някой да се сети в Пловдив за нещо подобно – да се извая бай Георги или някой друг прочут продавач? Невъзможно – паметник заслужават под тепетата само кан Крум и Альоша.

Дядо Владо се сети, че в началото на 40-те години на това място е бил колониален магазин на кооперация "Напредък“, чиито членове са пазарували оттук с купони.

Отдясно е имало магазин за копчета, откъдето пазарувала и самата царица Йоана.

Зрител написа, че всеки ден си пие кафето с наследника на първите собственици на "Багра“ и обеща да го убеди да дойде и да разкаже спомени за този прочут магазин.

А Пловдив има дълга текстилна история. След Габрово това е вторият град с текстилна фабрика – на братята Гюмюшгердан, в Дермендере. Още в 1847 година. Представяте ли си какво робство е било – трима християни-роби Димитър, Михалаки и Георги строят фабрика, внасят машини от Виена и Бърно, "експлоатират“ 60 души, между тях и турци, вероятно.

В по-ново време Пловдив беше известен с тъкачен комбинат "Марица“ - "най-големия на Балканския полуостров“

В различни периоди в града има и производство на коприна.

Но да се върнем към абитуриентските балове. В началото на 1967-а и на мен ми дойде времето да обикалям магазините за платове, видях една вечер, че са пуснали японски таргал. Това беше плат с лъскави отблясъци. Мечтата на абитуриента. 18 лева метъра, докато другите платове бяха към 12, доколкото си спомням.Та купиха ми плата, след време го занесох на шивач. Започнаха пробите, шивачът нещо пъшкаше. Накрая ми обясни, че не може от този плат да направи яката, както трябва. Получава се смачкана. Кандисах, взех костюма, облякох го няколко пъти, но му мина модата.

След години разказах тази история на Тошо Африката. Той ахна – знаел подобен случай. Известен пловдивски шивач цяла нощ се борил с някакъв таргал, не се получило нищо и той от срам се самоубил.

Нядавам се това да не е бил моят шивач.

Дядо Владо и друи зрители на ПОТВ се сетиха за прочути навремето шивачи – Шикото, Бозикян, Ерикян, Бургазян, Черното и др. Но това ще бъде тема по-нататък.

Следващият въпрос от ТРИТЕ НАЙ е: Какво имаше на ъгъла срещу днешното БИНГО БАЛКАН – преди да разрушат квартала и да направят Шадраваните с копчетата.

Пишете, давайте идеи.

А цялото предаване може да гледате на адрес:

.

https://www.youtube.com/watch?v=uOXfbXFAbaA