Световна поща
ОФЕРТА за политически предизборни участия в програма на   Пловдивската телевизия Тракия"  ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ -2026 Защо...
цялото писмо
Малки обяви
РЕКЛАМНА ТАРИФА в сила до 31.12.2026 РЕКЛАМНА ТАРИФА 2026 ПЛОВДИВСКАТА ТЕЛЕВИЗИЯ “ТРАКИЯ” е на пазара повече от 27 години и е ЕДИНСТВЕНАТА пловдивска телевизия във...
цялата обява
НОВИНИ ВИДЕО новини Излъчване на живо във Фейсбук Ех, густо, майна, Филибето - спомени и размисли за Пловдив Медии с човешко лице За прехода Видео архив ПОТВ ПОТВ в TikTok
Какво е ПОТВ?
Екипът на ПОТВ
Програмната схема
Какво се крие зад заглавията?
Рекламната тарифа
Стажантска програма
Медии с човешко лице
За контакти
п
в
с
ч
п
с
н
Партньори:
Реклама:
Когато бях софиянец или спомени от София на един пловдивчанин - арх.Олег Каразапрянов, втора част
Източник: ПОТВ 07:16 / 14.01.2024
©

Виж първа част от спомените на

https://3nai.blog.bg/regionalni/2023/12/30/kogato-biah-sofiianec-ili-spomeni-ot-sofiia-na-edin-plovdivc.1893297

Иван Битраков е роден в град Охрид, тогава в Османската империя, в големия охридски род Битракови. Брат е на българския възрожденски деец Александър Битраков. Работил като български начален учител в Солун и се присъединява към ВМОРО.

През 1905 година е осъден от османската власт на смърт. Лежи в Битолския затвор заедно с гъркоманския капитан Коте Христов. Вместо да бъде изпълнена присъдата, през 1906 година е заточен във Фезан, град Мурзук. След Младотурската революция от юли 1908 година е амнистиран и освободен. Затворниците в пустинята Сахара са ги държали в някакви пространства оградени с висока ограда. Покрив не е имало, но е имало строги пазачи,които пазели затворниците. През деня жегата е била непоносима, а нощите са били мразовити и затова е имало запален огън, за да се топлят затворниците. Имало е хапещи скорпиони, чийто охапване е било смъртоносно. Често се е случвало затворник да бъде ухапан от скорпион. Единствения лек е бил ухапаното място да се изгори с нажежено до червено желязо, каквото е имало постоянно в огъня.

След това се занимава с търговия в България. В дома на леля Сийка имаше предмети донесени от Сахара,за спомен от заточението. Имаше една птица, превърнала се на камък. Личаха и главичката, телцето с крилата и всичко това станало на камък. Как ли е станало това? Имаше и един клон от дърво, също превърнал се на камък.

При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение.

През 1943 година посещава Охрид, тогава в границите на Царство България. Умира 1955 година в София на ул.Преображенско въстание 4.

България беше оценила неговия принос за родината и той получаваше "народна“ пенсия до смъртта си.

Не само това, свако Ваньо беше съдържател и собственик на гостилница с името "Сахара". Намираще се в София на площад "Възраждане".Там той събираше своите приятели "поборници" да си припомнят бурния революционен живот.

Гостлницата "Сахара" работи до към 1957г.,и след смъртта на Битраков В гостилницата на стената имаше големи фотоси с размери 80/100см.На два от тях имаше снимка до кръста на жена от Фезан, на която се виждаше едната и гола гърда, а другата беше увита в шал. На другата снимка с размери 100/70см.се виждаше Иван Битраков със строг поглед,в цял ръст с дълга,черна брада,увит в бели одежди, както и главата, подпирял лявата си ръка на колона- постамент. Обут в сандали на бос крак. Снимката е правена за спомен от заточението му от 1906 до 1908г.във Фезан във фотографското ателие на Владиков в София.

Тези снимки стояха окачени на стената в дневната. В дневната имаше една много интересна маса. Била направена специално за картоиграчи. Беше разтегателна. Беше масивна от червен полиран махагон със струговани крака. Когато се разгънеше, ставаше квадратна, окантена с махагонови ивици, а по средата имаше тъмнозелено сукно.

Скъп спомен за мен от Свако Ваньо остана неговата табла за игра. Пазя я. Произведение на изкуството. Направена е от махагоново дърво. Инкрустирана е със слонова кост. Пуловете и зарчетата също са от слонова кост. Скъп спомен за мен е и неговият бастун, който е много елегантен. Изработен от здраво дърво с дръжка от сребро. Бастунът е много елегантен и красив, бил е по скоро за салтанат, отколкото да се подпира човек. А и модата тогава е била такава, мъжете са ходели с бастун.

Свако Ваньо се поболя, залегна се няколко години, не можеше да стане от леглото.Леля Сийка се грижеше неотлъчно от него, докато той напусна този свят.

Бях някъде около 4-5 годишен, когато усетих някава суетня около мен. Не разбирах какво става и какво ще става. Леля Анета един ден ме повика и ми показа какво ми е ушила. Бяха нови панталонки от някакъв много мек плат. Но много ме впечатли блузката. Беше в много нежен светлосин цвят на бледи цветчета. Отпред имаше голямо накъдрено жабо. Преоблякох се и веднага отидох да се видя на голямото огледало. Приличах на някакъв малък принц от приказките.

На другия ден ме събудиха рано,трябваше да се приготвя и да облека новите дрешки. Не можех да разбера какво ще става.

С моите лели, леля Сийка, леля Анета и баба ми Мария отидохме в църквата "Св.Троица", влязохме и пак нищо не разбирах. Доста по-късно разбрах, че тогава се е състояло моето Църковно кръщение.Тогава времената бяха такива, кръщаването в църква беше забранено и опасно,можеше да стане само тайно, както и стана.

Арх.Олег Каразапрянов

oleg5@abv.bg

25.01.2023г.

Коментари [0] публикувай коментар
 www.AvtochastiOnline24.bg
POTV във Facebook
Пловдивската телевизия на живо
Актуално видео
Тайни срещи и в Париж?
Програмата на ПТВ Тракия
Анкета
КОГА ЩЕ БЪДАТ УВЕЛИЧЕНИ ПЕНСИИТЕ?
За Коледа
Догодина
В края на мандата
На куково лято
Реклама

Всички права запазени ПТВ Тракия. Никаква част от съдържанието на този сайт не може да бъде използвана без позволението на автора. Поставянето на линкове към текстови и видеоматериали и снимки от сайта е позволено.


Дизайн, програмиране и хостинг: