©

В България от години върви подмяна на историята. Хиляди българи се учудват като разберат, че това, което са учили, вече го няма в учебниците на техните деца и внуци.

Безспорно вината е на Сорос и неговите агенти в Министерството на образованието и медиите, които изпълняват поръчката за обезбългаряване на най-старата държава в света.

Голямата манипулация започна с опита да се премахне думата "робство“ и замени с "присъствие“. Трябваше да забравим "Под игото“ и "Три синджира роби“.

Постепенно се омаловажава ролята на националния трибагреник. Къде отидоха знамената на пионерските и комсомолските организации, на военните поделения и т.н. Помните ли с какво вълнение целувахме свещеното знаме, когато ни приемаха пионерчета или на военни клетви?

Сега редом с нашата светиня се издигат какви ли не чужди байряци – на ЕС, на Украйна, на НАТО и т.н. А когато издигнахме на Рожен най-после нещо заслужаващо уважение, разни предатели ревнаха от злоба.

Президентът Румен Радев не издържа и изригна в новогодишната нощ, признавайки, че се води "война с националните символи и историческата памет."

Професор Атанас Семов се опитва да привлече вниманието към трагедията с българските учебници, от които се изхвърлят най-патриотичните творби.

Демонтирането на Паметника на Съветската армия също е част от процеса по дебългаризация, защото нация без паметници е нация без памет.

Засега Альоша стои на тепето все още непипнат, но е ясно, че пречи на шепа безродници.

Националното обединение "Апостолът на свободата“, което включва широк кръг родолюбци – офицери от запаса, учители, бизнесмени и т.н. организира съставянето на алтернативна учебна програма по история, която да бъде предложена, а ако трябва и наложена на соросоидите в Министерството на образованието.

В нея, разбира се, като червена нишка ще минава темата за робството. И за това кой ни е освободил от това робство.

Налага се да се намали делът на учебното съдържание, посветено на Кирил и Методий, по две причини. Първо – все още няма доказателства, че са чисти българи, и второ – да не се подхранват стремежите да се обяви за национален празнаик 24 май.

Периодът 1941-44 годино отново да бъде наричан период на "въоръжена борба срещу монархо-фашистката власт“

9 септември 1944 година да бъде определен като "социалистическа революция, победила с решаващата роля на Съветската армия“.

Да бъде възстановен в учебниците урокът за Петия конгрес на БКП, на който вождът и учителят на българския народ Георги Димитров обявява дружбата със СССР като "слънцето и въздуха за всяко живо същество“.

Отделен урок е нужен за Априлския пленум, когато другарят Тодор Живков възстановява ленинските норми в партийния живот. Добре е младите отново да учат за Десетия конгрес и новата Програма на БКП, за Юлския пленум, за Октоврийски пленум и за други изключително важни за българската история събития, които неолибералите изхвърлиха от програмите.

Какво знаят днешните младежи за Митко Палаузов и Овчарчето Калитко? За Павлик Морозов?

Трябва да се върнат в програмите стиховете на Димитър Полянов, Христо Радевски, Орлин Орлинов и др., които изпаднаха постепенно от програмите. Секретният план е: първо се изхвърля "Ода за СССР“, примерно, а после – "Епопея на забравените“.

А защо изпадна задължителното изучаване на руски език от 5 клас?

Ясно защо – за да отвори място за джендърската идеология.

Има още много примери за това как демокрацията ни отне най-ценното в българското образование и закономерно се превърнахме в колониална държава и бананова република.

А не би ли било най-добре министър на образованието да стане Янка Такева, която вероятно най-добре би могла да осъществи връщането към традициите на българското образование?