©

Спомените ми са от годините 1954 до към 1960. Държавни бръснарници почти нямаше тогава повечето бяха частни. В тях бръснеха и постригваха мъже, разбира се. Имаше ги в почти всеки квартал на Пловдив.

Бръснарницата на бай Манчо беше на сегашната ул."Иван Перпелиев" в една стара сграда.

За кратко време имаше и още една бръснарница на Ардо, на ул."Патриарх Евтимии".

В съседство на бръснарницата на Манчо, в същата сграда, имаше някакъв магазин, на който имаше табела с надпис "Ветпромснаб". Сега там има нова модерна сграда, която преди време предизвика доста проблеми на собственика й, но всяко чудо за три дни.

Като малък не обичах да ме постригват и затова често косата ми беше по дълга от обикновеното. Не обичах постригването, защото бай Манчо ме слагаше на едно специално детско столче, високо, изплетено от тръстика. Не исках да съм толкова малък, исках да изглеждам по-голям.

При бай Манчо винаги имаше чакащи клиенти, поне един,двама. Повечето идваха за бръснене. Но не хора от махалата , а предимно селяни от близките села, дошли на пазар и решили да си пооправят физиономиите.

Бай Манчо работеше със сина си и затова имаше два стола, бели на цвят специални, бръснарски с приспособление за нагласяне на главата на клиента. Можеха да се регулират и във височина. По правило пред стола имаше голямо огледало и малка полица за различни принадлежности. Имаше и бял емайлиран умивалник, течаща вода нямаше, но имаше закачено на стената казанче с вода.

Не си спомням как се казваше синът му. Изглеждаха ми едри мъже,може би защото аз бях дребен, бяха леко закръглени. Винаги бяха много сериозни. Бай Манчо много често повтаряше, че при него се постригва и бръсне цял Пловдив. Казваше го съвсем сериозен и уверен в това, макар на мен не ми изглеждаше , че е така..

Като седнеше клиент на стола за постригване, бай Манчо винаги питаше:"Букет или китка". Така и не разбрах каква беше разликата.

И двамата винаги работеха с бели пристилки. Под тях се виждаха тирантите им, които придържаха широките им панталони. Чудно ми беше защо и двамата носеха толкова широки в кръста панталони.

Моето постригване струваше 12ст. Докато чаках реда си, можех спокойно да разглеждам бръснарницата. Имаше какво да се види в нея. За чакащите имаше два, три дървени стола, а до тях малка масичка със стари вестници и списания. За четенето на вестниците имаше едно приспособление, което държеше вестника изправен.

Беше ми забавно и интересно да гледам как се насапунисваше бръснарската четка с бръснарския сапун във форма на цилиндър. После бръснарят насапунисваше лицето на клиента. Изчистваше пяната около устните с пръст. Изчакваше малко да "поомекне брадата“. През това време ставаше заглаждането на бръснача, който беше сгъваем. Бръсначът трябваше да се държи по специален начин, не на всеки се отдаваше това, та когато излязоха самобръсначките много мъже си отдъхнаха.

Заглаждането на бръснача ставаше на специален кожен каиш, който висеше закачен на полицата отпред. Чуваше се два,три пъти едно "пляс,пляс" и бръсначът бе готов. Не знам защо, но бръсненето започваше от горната устна, под носа, ако няма мустаци.

Много ми беше смешно да гледам как бай Манчо дърпаше нагоре носа на клиета. Обръснатото заедно с пяната избърсваше на горната част на лявата си ръка. Колкото и да внимаваше бръснарят, случваха се и порязвания. За спиране на кръвотечението се ползваше стипца, едно малко блокче, приличащо на полупрозрачен камък, с което се натъркваше порязаното и кръвотечението спираше. Усещаше се и лека болка при намазването.

След постригването или бръсненето следваше задължителната дума "честито", бръснарят сваляше бялата кърпа от клиента и шумно я изтърсваше от полепналите косми. Идваше ред на следващият клиент.

По цялата фасадна стена на бръснарницата към улицата имаше прозорци, но не с големи отвори, прозорчетата бяха квадратни с размери около 50/50см. Имаше широк подпрозоречен перваз, на който имаше наредини саксии с мушкати. Най интересното за мен стоеше между тези саксии. Това бяха буркани с пиявици. Истински,живи пиявици. Черни на цвят, лъскави,дълги от 2 до 5-6 см.

Когато на някой му се замотаеше главата от високо кръвно налягане, идваше тук. Процедурата беше лесна и проста. Изваждаха една или две пиявици от буркана и я слагаха на шията, там където минава кръвоносния съд. Ако не улучеха точното място пиявицата сама се наместваше и намираше мястото. Пробиваше кожата, вената и засмукваше кръв. За да не се съсирва кръвта пиявицата изпускаше специална течност. За няколко минути пиявицата се издуваше от изсмуканата кръв и на човек му олекваше. Не знам дали нещо се плащаше.

Нямаше нужда от лекари и лекарства. Всичко беше просто и лесно.

Днес няма и помен от сградата, в която бе бръснарницата.Събориха я. Събориха и съседните сгради. На тяхно място има нови ,модерни сгради с лъскави фасади. Дали ще останат в историята и с какво ли ще бъдат запомнени?

арх.Олег Каразапрянов

21.12.2023г. oleg5@abv.bg