©

Из "Празните мисли на един празен архитект": Час по математика и финанси

Най-коментираният казус в Пловдив е "Альоша". Математически това е система от две уравнения: първото – политическо, а второто - техническо и финансово.

В началото на 90-те по искане на тогавашния лидер на СДС Спас Гърневски бе възложено на общинската администрация да изготви анализ за премахване на паметника. В рамките му се срещнах с един от последните живи изпълнители-инженер. Неговото описание бе следното: ядрото на паметника се състои от три 18-метрови ж.п.релси, кръстосани като противотанково съоръжение и обрамчени със "стремена" арматурно желязо, популярно като Ф-"глезен". Сиенитните фрагменти, изпълнявани по макет с помощта на мащабни шаблони са градени околовръст, като кофраж и на етапи е наливан бетон марка 300/язовирен/. Анализът тогава предвиди, че е възможно премахването с помощта на контролирани взривове и тежка техника, за чието доставяне на върха бе необходима цялостна реконструкция, разширяване и укрепване на пътя до върха. Цената тогава бе няколко милиона, повечето за пътя. Аналогична операция, но в далеч  по-малък мащаб бе премахването на съществуващите ж.б. стълбове за осветление на стадион "Пловдив" - контролирани взривове по етапи и рязане на арматурата, по време на което отстраняваните фрагменти бяха закачени за подсигуряващ хеликоптер, който после ги транспортираше. Струваше немалко.

Цитираните по-горе факти би следвало да се отчетат при решението на първото-политическото уравнение.

Има и нестандартни решения:

1-Не преместване,а копие 1:1 от съвременни леки материали, разположено по избор/справка-Крепостта "Кракра" на Вежди Рашидов/.

2-Изграждане на лека конструкция около паметника с възможност за достъп и разглеждане отвътре/нещо като Голямата Базилика, но вертикална/, с подходящо и всеприето оформление отвън.

Финасовия коментар оставям на Светозар Гледачев, а техническия-на Камарата на инженерите и Дружеството на скулпторите!