Едно време нямаше изкуствени елхи - дръвчетата бяха естествени и в стаята наистина миришеше на гора.

Елхата се нареждаше за Нова година - Коледа преди 50 години беше по-късно през януари.

Стъклените играчки бяха няколко вида - топки големи и малки, шишарки, лимони. На върха слагахме или стъклено украшение или звезда. Украсявахме елхата с гирлянди от станиол, със свещи, имаше и бенгалски огън. Светещите лампички се появиха чак през 90-те години.

Накрая хвърляхме късчета памук - вместо сняг.

Някои спомени на пловдивчани.

Един пловдивчанин живял в Германия преди войната и донесъл оттам светеши лампички "Телефункен". Те светели и десетилетия след това, било голямо чудо да ги гледаш.

Друг зрител разказа за елха украсена с ангелчета - в онези времена на задължителен атеизъм разказите край елхата  за това как всеки човек си има и ангел вълнували детските душички.

Скулпторът Краси Русев ни разказа на времето за градската елха пред Централна поща от 60 и не знам си коя година. Елхата била украсена с истински шоколади и кутии шоколадови бонбони. Още на първата сутрин намерили елхата опоскана. Украсили я отново с шоколади и бонбониери, но този път окачили празни опаковки.

Зрител припомни едни стар новогодишен виц - в онези години хората си честитяха и с телеграми. А цената на телеграмата зависеше от броя на думите. Нормално беше  да се изпрати икономична  телеграма от една дума - "ЧН"Г. Един човек получил телеграма с пожелание ЧНГЗМВРПИЧ. Прочел няколко пъти - ЧъНъ ГЪЗЪ - Ме ВеРе - ПИЧ, но нищо не разбрал. Чак след празниците подателят му разшифровал посланието.А то било: Честита Нова година, Много веселие и радост, Пожелавам излизане в чужбина!

Постепенно навлезоха изкуствените елхи - някои от тях са красиви, но не миришат.

Има и естествени, които се продават с корените - след Нова година могат да се засадят.

Тази година видях две засадени минали години елхички, които си растат, а някой даже жи беше украсил. Да радват повече хора.

Зарадвах се.

А вие какво си спомняте?