©

Спомените ми са отпреди 68г.

Имаше един триъгълник, заграден от тези улици.страните на този триъгълник имаха дължини 41,0 м по ул." Патриарх Евтимии", 25,0м по ул "Гаврил Генов" и около 42,0м по ул "Съединена България". Към улиците имаше поставени бордюри издялани от монолитен камък сиенит. Мястото беше голо, празно, нямаше нито дървета, нито храсти, нито трева. Имаше само пръст. Дори и за игра на децата не ставаше. На джамини се играеше в близката градинка.

По едно време тук започнаха да подреждат дървените сергии, след като понеделничния пазар приключваше. Имаше работници, които вечер в неделя поставяха сергиите, а след приключването на пазара всичко се складираше тук. Сергиите ги нареждаха една върху друга с височина човешки бой. Между тях се образуваха пролуки, между които човек и дете можеше да се провре и скрие. И разбира се децата от махалата играехме на любимата си тогава игра на стражари и апаши. Правихме си лъкове със стрели и дори пушки, които хвърляха малки камъни. Пушките бяха от една летва, на която се опъваха два ластика като на жилка и така се стреляше.

Тук на това място по едно време бяха изложили кита Голиат, който събираше много хора да го гледат.

Понеделник, когато ставаше пазар, тук се разполагаха също сергии и това беше най централното място на пазара. В източната част направиха чешмичка, която я има и днес. Близо до чешмичката в понеделничния ден за пазара идваше една подвижна кебапчииница. Монтираха един висок тенекиен комин и започваха да пекат кебапчета и кюфтета. Бяха много вкусни,предпочитаха ги пред тези от близката кръчма. Кюфтето струваше 18ст.

И това продължи 3-4 години.

Един ден на триъгълника се започна строителство. Започнаха да строят магазини - малки едноетажни самостоятелни масивни сгради от тухла. Отдаваха ги под наем. Който искаше можеше да си наеме един такъв магазин и да продава каквото има. Много скоро се заеха всички магазини. Магазинът, който беше най на изток, близо до чешмичката стана работилница за ремонт на електроуреди. В другите магазини се предлагаха зеленчуци. Имаше магазин в който се предлагаха зърнени храни, брашна и др .Имаше и магазин за готови облекла.

Зад тези магазини все още се нареждаха сергиите, след приключването на пазара, но въпреки това имаше доста свободна площ .По едно време в западната част се появи нещо като барака , която служеше за кръчма. Не че нямаше други кръчми в махалата, която се славеше с многото си кръчми. Все пак кръчмата на Михалчо вече я нямаше и може би трябваше да се подържа някакъв баланс и кръчмарско реноме.

Бараката-кръчма беше малка, вътре се пиеше само на крак. Но за летните топли месеци навън се изнасяха десетина маси, та мераклиите можеха удобно да седнат да попийнат и похапнат. Лятото тук беше препълнено с клиенти.

арх.Олег Каразапрянов

24.12.2023г. oleg5@abv.bg