Според "История на изкуството" един паметник се изпълнява по волята на Възложител от Изпълнител. Още фараоните са си поръчвали Сфинксове с техния образ, римските императори - статуи /със сменяеми глави за по-голяма оперативност/, Медичите - конни статуи, изпълнявани от ренесансовите гении и т.н. През втората половина на миналия век основен възложител в България беше управляващата партия. Резултатите от първата четвърт се коментират надълго и широко. През втората четвърт се появиха нови теми - 1300 г.България, 800 г. от Второто Българско Царство и др. Тогава изгря звездата на двамата талантливи скулптори от катедра "Изобразителни изкуства" във ВИАС - Валентин Старчев и Крум Дамянов /имах честта да съм техен възпитаник/. Старчев беше по-екстровертен и получи по-големите поръчки - 1300 г.пред НДК и на Шуменското плато. Съдбата на първия е известна,а вторият бе постижение,но не съм го посещавал от десетилетия. Крум беше по-интровертен, трябваше да му вадиш думите с ченгели,но направи два страхотни паметника.Самарското заме в Стара Загора. Имах един колега-Стойчо Американеца/беше забягнал в САЩ и се върна с една от амнистиите/. Няма да забравя как се разплака,като видя фигурите на замръзналите в преспите - със затворени очи! За паметника на Асеневци във Велико Търново,бях в известна степен свидетел. Беше обявен конкурс за отбелязване на 800 години от възстанието на Асен и Петър в който участвахме колектив млади архитекти с авангардни идеи.Даже взехме и утешителна награда.Придседател на Организационния комитет за честванията беше Пенчо Кубадински,който,като разгледал представените проекти отсякъл-"Така няма да стане-Царете-Асен и Петър,Калоян и Иван Асен Втори да са на коне.Около тях може да има пешаци,но Царете-на коне.И Крум Дамянов направи паметник с конници без аналог.Само дето накрая го накараха да забие един меч в средата, висок еди-колко си метра,да се виждал отдалеч. Съдбата ми отреди в началото на 90-те лично да отворя плика с писмото на Любомир Далчев /вече 90-годишен/ във връзка с Братската могила в Пловдив. На няколко страници,изписани ситно на ръка, той описваше първоначалната си идея, наложените му промени и какво трябва да се направи, за да стане Истински Пантеон. Когато си тръгвах, надлежно го заведох в архива, това беше всичко,което успях да направя. Иначе - любимата ми скулптура в Пловдив е Мильо. Чест и Почитания на Възложителя и Изпълнителя! |