©

За баклавите ме подсети предаването по ПОТВ.

Преди 65 години Коледните празници не бяха това, което е днес. Защо ли?

През онези години бяхме започнали да изграждаме социалистическото общество, което по късно щеше да прерасне в комунистическо. Независимо, че на пазара липсваха всякакви стоки, народът беше изпълнен с надежди и ентусиазъм.

Бъдни вечер и Коледа се празнуваха от немалко българи, но това беше почти тайно. По традиция в семействата за Коледа се правеше баклава. Но не като баклавата предлагана в сладкарниците с фъстъци и олио, а истинска баклава с орехи и масло.

Всеки който искаше да направи истинска баклава, веднага се срещаше с големи проблеми. Намирането на всеки един качествен продукт за баклавата беше проблем.

Захар имаше, но тя беше предимно кубинска от захарна тръстика и сиропът не можеше да стане хубав, гъст, достатъчно сладък.

Орехите не бяха проблем, имаше ги на пазара. Но хубавото масло беше проблем .Продаваха го на кило в бакалницата на Понеделник пазара. Беше качествено, но за да го купиш, трябваше да се редиш на опашка. Готови кори за баница почти нямаше, по късно започнаха да правят в гр.Стамболийски. Но брашно имаше и то качествено. Майка ми можеше да точи кори за баница и така проблемът с корите беше решен. Много обичах на гледам как тя разточваше корите. Приготвяше тестото, омесваше го най старателно. После го разделяше на три отделни тестени топки и от тях с точилката върху опънатата върху масата мушама започваше да разточва корите. Посипваше малко брашно на мушамата, слагаше тестото и разточваше, пак посипваше брашно и разточва. И така докато стане една голяма тестена кора. Приготвяше няколко кори, за което се искаше доста време. Но на мен ми беше забавно да гледам. След като корите бяха готови започваше тяхното подреждане в тавата.

Тавата все още я имам, пазя я. Като малък обичах да я търкалям из апартамента и така си играех. Дори бях си направил "карачка" от тел.

Тавата е доста голяма, с диаметър около 80см. Наследство ми е още от моите прародители и сигурно е над 150г .Направена е от мед и разбира се е калайдисана. В тази тава ставаше и много хубав тиквеник и баница. Тази голяма тава не можеше да се побере във фурната на домашната печка. Трябваше да се занесе до най близката фурна. А най близката фурна тогава беше в началото на ул."Мара Гидик". Другата по близка фурна беше на ъгъла на сегашната ул."Авксентий Велешки. Как ли са я носили до там голямата тава?!

Спомням си,че правенето на баклавата ставаше вечер. Нямаше ток и трябваше да се запали свещ или газената лампа.

арх.Олег Каразапрянов

15.12.2023г. oleg5@abv.bg