©

Според "История на изкуството" един паметник се изпълнява по волята на Възложител от Изпълнител.Още фараоните са си поръчвали Сфинксове с техния образ,Римските императори-статуи/със сменяеми глави за по-голяма оперативност/, Медичите-конни статуи, изпълнявани от Ренесансовите гении и т.н.

През втората половина на миналия век основен възложител в България беше управляващата партия.Резултатите от първата четвърт се коментират надълго и широко. През втората четвърт се появиха нови теми -1300 г.България, 800 г. от Второто Българско Царство и др.Тогава изгря звездата на двамата талантливи скулптори от катедра "Изобразителни изкуства" във ВИАС-Валентин Старчев и Крум Дамянов/ имах честта да съм техен възпитаник/.

Старчев беше по-екстровертен и получи по-големите поръчки-1300 г.пред НДК и на Шуменското плато. Съдбата на първия е известна,а вторият бе постижение,но не съм го посещавал от десетилетия.

Крум беше по-интровертен,трябваше да му вадиш думите с ченгели, но направи два страхотни паметника.Самарското заме в Стара Загора. Имах един колега-Стойчо Американеца /беше забягнал в САЩ и се върна с една от амнистиите/. Няма да забравя как се разплака, като видя фигурите на замръзналите в преспите-със затворени очи!За паметника на Асеневци във Велико Търново, бях в известна степен свидетел. Беше обявен конкурс за отбелязване на 800 години от възстанието на Асен и Петър, в който участвахме колектив млади архитекти с авангардни идеи.Даже взехме и утешителна награда. Председател на Организационния комитет за честванията беше Пенчо Кубадински, който като разгледал представените проекти отсякъл - "Така няма да стане. Царете Асен и Петър, Калоян и Иван Асен Втори да са на коне. Около тях може да има пешаци, но Царете на коне. И Крум Дамянов направи паметник с конници без аналог. Само дето накрая го накараха да забие един меч в средата, висок еди-колко си метра, да се виждал отдалеч.

Съдбата ми отреди в началото на 90-те лично да отворя плика с писмото на Любомир Далчев /вече 90-годишен/ във връзка с Братската могила в Пловдив. На няколко страници, изписани ситно на ръка, той описваше първоначалната си идея, наложените му промени и какво трябва да се направи за да стане Истински Пантеон. Когато си тръгвах, надлежно го заведох в архива, но това беше всичко,което успях да направя.

Иначе - любимата ми скулптура в Пловдив е Мильо. Чест и Почитания на Възложителя и Изпълнителя!