©

               На пръв поглед местните избори, които ще бъдат след година, вече стартираха. Все още неофициално се оформиха две основни кандидатури за кмет - Славчо Атанасов и Иван Тотев.

Както му е редът, досегашният кмет все още не казва ясно дали ще се кандидатира. Жена му била против.

Ясно е, че на него разчитат толкова много хора, че той няма друг ход освен да каже рано или късно "да". Проблемът е, че българските политически стратези се безпокоят от ранното оповестяване на кандидатурите. Може би се страхуват да не мине котка път на иначе сигурния кандидат.

Което си е ориенталски предразсъдък. В Америка го нямат и там кандидатите за президентския пост са ясни поне две години по-рано.

От БСП по американски обявиха, че до края на март ще кажат коя ще бъде тяхната кандидатура. Мина март, мина лятото и ето, че онзи ден гръмна новината, излязла от устата на самия Сергей Станишев: не е изключено да подкрепят и самия Славчо.

Медиите гръмнаха: БСП застава зад досегашния кмет!

Което си е ала-бала новина.

Който следи по-отблизо политическия живот, би трябвало вече да си е направил елементарната сметка: БСП нямат друг вариант освен да издигнат свой кандидат на първия тур, а на втория /евентуално/ да подкрепят Славчо Атанасов.

От ВМРО-НИЕ знаят как ще се развият нещата и вероятно искат да извлекат максимална полза от тази безизходица. Другото име на ползата се нарича обща кандидатска листа за съветници. Подредена по съответния удобен начин.

В БСП обаче има сили, които не искат да се коалират с "малката, но нахална партия" на сегашния кмет. Това отношение обижда пловдивските воеводи и техният млад активист Слави Георгиев каза ясно в студиото на ПОТВ, че БСП са в криза и искат да изплуват на гърба на Славчо.

Което ясно означава, че до този момент за обща кандидатура не може да се говори.

Досегашното съвместно управление е нещо като брак по сметка между съпрузи, които трудно се понасят. Обединява ги единствено общият враг - ГЕРБ.

ГЕРБ все още живеят със самочувствието на непобедима партия и като че ли подценяват дълбокия тил, който са си създали техните опоненти - здравеопазване, образование, нестопански сдружения.

Огромни икономически и съсловни интереси се обединяват и ерозират при всяка възможност образа на Бойко Борисов и неговата немного последователна политика.

При един втори тур догодина ГЕРБ със сигурност ще търси подкрепа от СДС и ДСБ, но засега отказва предизборни споразумения. С "Атака" ще имат по-малко проблеми.

Така че към днешна дата за коалиране не може и да се говори - ясно е, че всички ще тичат по собствени писти.

Ще имаме десетина кандидати за кметове, повечето без никакви шансове, но не кметският стол е целта им.

Голямата цел е присъствието в следващия общински съвет. Защото най-важните решения се вземат там, а не на "Стефан Стамболов" 1.

Опитните политически играчи отсега са начертали план на залата с 51 квадратчета и броят от сутрин до вечер до 26.

И тъй като това число изглежда недостижимо и за най-големите, в сметката влизат малките.

Няколко - като пешки, вече са подредени на стартовата линия.

Едни ще играят по-шумно и открито, други - ще продължат линията на потайни обработки на електората.

Дали в крайна сметка след година и нещо няма да се окаже, че в центъра на вниманието  ще бъде не новоизбраният кмет, не Бойко Борисов или Сергей Станишев, а една нова и симпатична група.

А може би даже един единствен /уж/ независим кандидат, който ще притежава "златната акция" в Общинския ни съвет?