©

Берлинският договор от юли 1878-ма година определя Княжество България като васално на Османската империя, а Източна Румелия като автономна, но под политическата и военна власт на султана. Като васална, страната ни се съобразява с капитулациите, наложени на Османската империя, които налагат преференциален внос на европейските промишлени стоки и обричат родното производство. След Съединението, българската дипломация се насочва към обявяването на независимостта. Моментът идва чак 30 години след Освобождението. През 1908-ма Османската империя е разклатена след младотурския преврат. На 22 септември в старата столица Велико Търново  княз Фердинанд провъзгласява Независимостта на България. На следващия ден Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина, нарушавайки на свой ред Берлинския договор. Това дава шанс на България след редица дипломатически маневри, да успее да получи международно признание. След наместа на Русия, Турция, а след нея и Великите сили, признават независимостта ни през април 1909 г. Страната ни започва да се бори за достъп до западните пазари, но губи безвъзвратно позициите си на изток, където е господствала от векове.