©

Веднага го познах – това беше човекът от Народа.

Истинският – а не онзи с голямото "Ч“.

Пътувахме един до друг в един автобус.

Човекът бе с обветрено лице, с челичени ръце – както е казал поетът, с три пуловера един върху друг под шубата.

Със сигурност не бе канцеларски плъх, още по-малко гнил интелигент.

Беше към 19 часа, чиновниците вече се бяха прибрали. В автобуса имаше още десетина жени, на възрастта на мъжа – някъде към 50+. Сигурно се връщаха от работа на смени – вече не ставаха за сервитьорки. Повечето бяхме чакали автобус половин час в студа и дъжда и естествено се роди обща тема за разговор. Или мърморене – колко е скапан градският транспорт и едно време какви хубави тролеи имаше.

Отначало човекът от Народа само слушаше, но изведнъж се реши да вземе думата. На висок глас. Ще се опитам по памет да предам речта му:

За всичко са виновни посолствата... Американците и евреите. Тяхната мама американска и еврейска, на какво ни направиха. Но не тези посолства в София, за които знаете. Има едно голямо посолство в Лондон , оттам се управлява светът и оттам ни мачкат. От мен да го знаете, аз много работи знам. Оттам тръгна и войната в Украйна. И оттам поддържат този наркоман Зеленски, неговата мама. Няма ли Путин най-после да им пусне една бомба...

Жениците отначало само надаваха ухо, но постепенно навлязоха в темата.

И тези украинци, нали ги гледаме какви коли карат – обади се една леля, увита в шал.

А украинките – добави друга леля, - хич не ми харесват. - Само да не ни вкарат във война.

Окрилен от всеобщото одобрение човекът от Народа повиши глас:

Още малко търпение – да се върне Тръмп. Тогава ще видите какво ще стане с нацистите...

В този момент се сетих, че булевардът, по който пътувахме, се е казвал "Адолф Хитлер“. Наименоването му е станало с всеобщото одобрение на гражданите на града.

А пресечката, която преди малко минахме, е била прекръстена от "Велико Търново“ на "Бенито Мусолини“.

Но да сме наясно – фашизъм в България не е имало никога. Ами никога!