 © |
Рано ни напусна землякът ни, казано не само защото родното му място е село Рогош край Пловдив, а най-вече заради ежедневното му семейно, професионално и гражданско сцепление с Пловдив, с пловдивчани и техните социални и човешки права и проблеми. Вече 20 години свикнахме с неповторимата му аура, с напористия му, неизчерпаем, завладяващ глас на лидер по време на местни и национални стачки, в цеховете при загърбените и унизени шивачки, миньори, безработни.... И без да се щади, церемони и съобразява с височината на протоколната йерархия- винаги прям, рязък, с точен и цветист изказ. Борбеността му продължава да ехти все в името на човешката и социалната справедливост. Това негово цялостно синдикално лидерско формиране блесна далеч преди вятъра на политическите промени в края на 80-те години на отминалото столетие. Още като ученик в руската езикова гимназия и по-късно като студент по медицина /все в Пловдив/, младият Желязко беше в сърцевината на младежкия живот в региона. Той почти не слизаше от сцените и трибуните в града под тепетата- все разпален, със завлядващ, природно надарен тембър той я рецитираше безупречно някой наш или чужд класик, я развихряше ораторската си дарба по конкретен човешки проблем. И все беше в първата редица! Това продължи и се разви у него в областта на социалната защита на слабия, бедния, забравения от закона човечец в годините, когато вече беше действащ хирург в УМБАЛ"Свети Георги". Към всичко това напоследък той прибави и немалко професионална и житейска мъдрост като професор и декан на Факултета по обществено здраве на МУ-Пловдив. Със своята ерудиция и гражданска позиция Желязко излъчваше убедителен респект пред която и да е аудитория- в аулата, на улицата, на масата за преговори пред опоненти и управляващи. Независимо, че няма незаменими хора, според мен той оставя не само ярка синдикална диря в страната, но и столът в работния му кабинет сигурно ще остане полупразен за известно време. За семейството му-за неговата изключително човечна съпруга, лекар и майка на двете им дъщери, подкрепа в тежкия момент остава светлината от достойно изминатия земен път. Професор Желязко Христов - такъв го зная през годините, такъв ще го запомня и занапред. Поклон! Петко Шойлеков |