©

Докато официални лица държаха речи и поднасяха цветя в центъра на града,  гробът на Капитан Райчо-човекът, чиято кръв е изтичала, докато пловдивчани са празнували победата,  беше пуст. Без цветя, без фанфари-някак мрачно и в тон с падащият дъжд.

Място с много история-парцел 48. Доктор Вълкович , Найден Геров и до него  Капитан Райчо. Но никой не се сети днес. За да отсрамим пловдивчани или да напомним - положихме две самотни рози. И в този момент видяхме една някой да се приближава. Карамфили легнаха до двете рози. Оказа се Аля -правнучка на Райчо Николов, която каза, че някак гроба е по-близо до семейството и че има морални отговорности като знаеш какъв човек е бил прадядо ти.

Правнучката на Капитан Райчо отново си спомни за смъртта му-след гонитба, отивайки да завземат пощата, той е застрелян от началника `и Костадин Тодоров. Години по-рано само на 13 Николов е смел и преплува Дунав. Правнучката разказа, че е станало по време на Кримската война, а го е направил , за да предупреди руснаците за тайно турско нападение. Но името му се запомня по време на Съединението .

125 години по-късно има други версия-че Тодоров е бил пиян, или че е бил откраднал марки и от страх е стрелял по Николов. А може би е бил верен на сваленото правителство и ако даде пощата е щяло да бъде измяна.

Днес никой не знае къде е гробът на Тодоров. А на гроба на героя на Съединението - няколко рози и карамфила.

Довечера обаче камари венци ще отрупат паметника на Четвъртък пазара. Тържествена проверка и казионни слова. Това вече сме го гледали...