©

Поредното предаване от рубриката "Наръчник на носталгика" бе посветено на старите грамофонни плочи.

Припомняме, че в тази рубрика се опитваме с помощта на зрителите да допълваме написаното в едноименната книга.

Между другото изглежда книгата "Наръчник на носталгика", наречена от някои зрители "червената библия", е станала настолно четиво на министри и политици, които са впрегнали носталгията, за да си вдигнат рейтинга.

Ако някой иска да използва същото оръжие в борба за гласоподаватели, може да намери в книгата още източници на носталгия по времената на Тодор Живков. Освен сиренето, млякото, кренвирша, кебапчето и лютеницата, там има описани още свидни неща от нашата младост.

И последното предаване доказа, че незабравими са спомените за онези времена, когато в града имаше 2-3 магазина за грамофонни плочи и те бяха единствената възможност да си купим за вкъщи любимата музика. Впрочем точно най-търсената музика трудно се намираше в тези магазини.

Да си припомним - първите малки плочи бяха на 33 оборота и съдържаха главно музика от Йосиф Цанков. Някои по-млади зрители като Семката смятат, че малките плочи бяха на 45 оборота, но това се случи по-късно, когато стандартите между Изтока и Запада се изравниха.

Дългосвирещите плочи едно време са били на 78 оборота, след това на 33 - както навсякъде по света. Струваха по 2,30.

Зрител си припомни как през 1976 година е чакал в магазина на колелото на Гарата за двойния албум на "Абба", който е струвал цели 5 лева.

А в оказионните магазини един вносен албум - например на Модуньо, струваше към 35 лева.

Миналият път зрителите припомниха името на незабравимия колекционер на музика чичо Стоянчо. Сега изплува още едно име - на Велизар Паунов, благодарение на чийто усилия радио Пловдив имаше невероятна за онези времена колекция от западни парчета, заради което го наричаха "Българския Бейрут".

Припомнени бяха имената и на изпълнители на народна музика, които са имали плочи и преди 1944 година - Стойка Гьокова и Борис Машалов.

Отново се говори за "черните станции". Зрител възстанови почти цялата редакция на "Свободна Европа" име по име: Румяна Узунова, Димитър Бочев, Катя Бончева, Владмир Костов, Тодор Питев, Джилда Карол...

Колко са хората, които си спомнят имената на радио София от същия период?