©

Всяка година по това време – около 10 ноември, на сцената се появява Банана. Символът на демокрацията.

През 90-те години той беше основен аргумент на демократите – ето, може не всичко да е наред, но имаме банани. Тук "червените“ не можеха да гъкнат.

Постепенно бананите се превърнаха във фалшив символ. Все повече българи твърдяха "Струваше ли се заради едни банани да си загубим хубавия социализъм?“

Бананите вече не бяха това, което бяха.

Тази година те отново се появиха на сцената в различни интерпретации. Докато не прочетох онзи ден в социалните мрежи, че "банани тогава имаше цяла година, но в Показния магазин“.

Е, това вече не мажах да преглътна. Чувал съм, че тогава по магазините имало от пиле мляко, че сме пътували по света свободно и какви ли не глупости, но това не можах да преживея. Да посегнат на банана – най-безспорното завоевание на демокрацията.

Преди 15 години написах една книга с многозначителното заглавие "Наръчник на носталгика. Как си живеехме при другаря Живков“ изд.Жанет 45. Не знам дали още може да се намери някъде. Та там описах какво имаше тогава по магазините – не само в Показния.

Мисля, че написаното тогава, под което се подписвам и сега, е истината. Не само запомних какво имаше по рафтовете на магазините, но и съдбата ме срещна със стотици работещи в сферата на търговията и производството – от Данчето, кварталната бакалка, до Министъра на вътрешната търговия и услугите.

Всички се бореха за "по-пълното задоволяване на потребностите на трудещите се“, но магазините оставаха полупразни. В началото на 80-те години хората имаха скрити под дюшеците ЕДИН МИЛИАРД ЛЕВА повече, отколкото са наличните стоки. Тоест, нямаше какво да се купи.

Ако имаше цитруси, примерно, цяла година, този милиард, който според икономистите беше една цъкаща бомба, щеше поне с малко да намалее. Но цитрусите не искаха да виреят там, където вирее социализмът.

Хрушчов още се опитал да накара грузинските другари да произвеждат поне лимони, но се оказало не толкова лесно.

Та всяка година тогава някакъв планов комитет отпускаше някаква оскъдна сума валута за портокали, мандарини и банани. За Нова година.

Унгарците, които успяха да направят форинта конвертируем, отпускаха за цитруси няколко пъти повече долари. Но и там нямаше банани цяла година. Имаше шоколадови яйца Киндер, но и не оригинални дънки.

Та валутата, с която трябваше да се зарадва българският народ, отиваше предимно за софиянци. През декември българите от близо и далеч си търсеха повод за командировка до столицата, за да купят две кила портокали за децата. Банани рядко улучвахме.

Една година внесохме даже ананаси, но българинът не беше виждал това чудо на природата отпреди 1944 година и даже не знаеше как се реже. И половината ананаси отидоха на боклука.

Банани съм чувал, че е имало почти цяла година, но не в магазините, а в "Рила“. Там се хранеха онези "от лъв нагоре“. И даже им разнасяха храна по къщите с едни бели контейнерчета. Веднъж се улучих в един софийски асансьор с един такъв доставчик и от кутията, която носеше, се усещаше аромат на банан.

Та тогава намразих комунизма – заради бананите.

Сега някои се опитват да обърнат историята. А откакто започна "хибридната война“, вече не става дума за носталгични изкривявания, а за откровени лъжи.

Отново се появи образът на "необятните руски пазари“, които са чакали нашите стоки.

И тук истината е доста по-различна. Онзи ден се обяви един зрител и разказа това, което днес умишлено се забравя. В неговото предприятие шиели рокли за Съветския съюз. Себестойността на една рокла била 15 лева, но сме ги продавали на съветските другари по 8 лева. Разликата се дотирала. Може би от парите за портокалите и бананите.

Из социалните мрежи вече обикалят откровено фалшиви снимки – на чужди магазини, които се представят за български. Обикновено отдолу пише "То при бай Тошо не било толкова лошо“.

Чудех се, откъде идва това желание да се лъже, но когато започна да ми се появява и другарят Брежнев като носталгичен спомен, разбрах,че става дума за едни пари.

И бананите започнаха да ми миришат на рубли...