©

Уважаема бабо Мравке,

Пише Ви Щурецът, по-известен с артистичното име Щурчо, с когото се срещнахме преди 30 години - в деня, когато Калинката беше булка. Тогава аз свирих на гъдулка, а  Вие под звуците на моята музика събирахте зрънца за зимата.

Вашата целеустременост и прагматичност очевидно са дали резултат.

Разбрах, бабо Мравке, че сте станала депутат и член на Комисията по култура. Много се радвам, че в нашия парламент работят такива трудолюбиви хора. И то надарени с пророческа дарба.

Как така познахте още тогава, че ще дойде време, когато сняг ще  запръска т.е ще трябва да се пенсионирам.

Опитвам се още да свиря с гъдулката старите си песни, но никой не ще да ме слуша.

А едно време пълнех залите, че имаше и правостоящи.Днешните калинки вече не ме канят на сватби, канят само чалгаджии.

Та зима иде и се каня да се пенсионирам. Оказва се обаче, че са се загубили документите за заплатите, за  хонорарите, за възнагражденията от авторските права, да не говорим за парите на ръка.

Признавам си - нищо не спестих, всичко опуках.

Вие тогава, бабо Мравке, много точно предвидихте, че ще дойде ден когато ще поискам от Вас малко житце.

Това време дойде. Само че не искам житце. Ако може да ми съдействате пред Веждито - и на негова сватба съм свирил, ама ме е забравил, и във Вашата Комисия да обсъдите въпроса, та да ми дадете орден - от тези, дето щели да ги дават на популярни от времето на бай Тошо певци и шоумени. Такива, които се свирили, пеели и не са си правили сметка, че ще дойде зимъска.

Едно орденче и 1000 лева на месец ще ме оправят.

Очаквам с нетърпение отговор.

С поклон

Щурчо

П.П. И много моля, бабо Мравке, ако ми напишеш, да не ме наричаш "гиди дърти мързелан".