©

Висше училище по сигурност и икономика в Пловдив провежда поредната интересна двудневна международна конференция на тема "Рискове пред етнорелигиозния мир в контекста на националната и международната сигурност (в Югоизточна и Централна Европа)“, посветена на 20-годишнината от създаването на вуза.

Научният форум бе открит от президента на вуза проф. д.п.н. Георги Манолов. "Настоящата конференция се реализира в един паметен за нас момент.“ – посочи той. "Именно на 4 ноември излезе решението на парламента в Държавен вестник през 2003 година, с което беше легитимиран тогавашният Колеж по икономика и администрация. В последствие през 2015 година той прерасна във Висше училище по сигурност и икономика“ – сподели още проф. Манолов, като коментира, че неслучайно е избрана тази тематика за конференцията. "Според нас по тази проблематика се говори някак общо, не се говори задълбочено и научно. В съвременния свят и в частност на Балканите проблемът за етнорелигиозния мир и сигурността е изключително съществен. Малко са научните изследвания и адекватните политически действие по темата. Дълбоко сме убедени от полезността на форума. Целта е от научна позиция да бъдат анализирани явленията, процесите и фактите, които са част от историята и от съвремеността, за да направим съответните изводи и да помогнем на всички, които сега или за в бъдеще разполагат с власт и са управленци“- подчерта проф. д.п.н. Манолов.

Основният доклад изнесе проф. д.и.н. Трендафил Митев от УНСС, който е на тема "Триадата политика – демография – национална сигурност в съдбата на българите“. "В историята на българския народ е заложена една трайна тенденция, която се проявява с категоричността на неизменен политически закон: при провеждането на неправилна политика от страна на властта, по отношение демографското състояние на народността - българите и тяхната държава са изправени пред най-сериозните изпитания“ – посочи той. "В някои от случаите, /края на 90-те години на ХIV век/ финалът е залез и ликвидация на независимата държавна институция. И обратно - при провеждането на оптимално възможната благоприятна демографска политика, българската нация расте много бързо и разрешава най-значимите проблеми, свързани с нейното битие. /Примерът с оцеляването на народността ни през периода на Османското владичество, извоюването на Освобождението през 1878 година, бурното развитие на икономиката и културата през втората половина на ХХ век и пр/“- анализира проф. д.и.н. Трендафил Митев. "През последната четвърт век на настоящото столетие за пореден път властта в София не реализира онази оптимално възможна политика за съвременните условия, която да предотврати стихийното "бягство на българи от отечеството", поради което проблемът свързан с националната сигурност отново излиза на преден план като първостепенна държавническа задача. Настоящият доклад е опит да се разкрият както неблагоприятните последици от грешната демографска политика за националната сигурност, така също и ползите, които националната сигурност печели, при провеждането на политика тласкаща напред развитието на националния демографски потенциал. Целта на статията е да се обобщи съществуващия опит - и с негативен оттенък, и с градивно съдържание, за да се прилага онова, което животът е доказал, че е полезно за възходящото развитие на България. Защото без народ - няма държава. При държава - с малобройно население - не може да се гарантира националната сигурност" – подчерта проф. д.и.н. Митев.

Конференцията представя присъствено и онлайн над 50 доклада, които анализират рисковете пред етнорелигиозния мир в контекста на националната и международната сигурност. Те са обособени в четири панела: "Националната сигурност и етнорелигиозният мир – дилеми, предизвикателства и перспективи“, "Рисковете пред етнорелигиозния мир и националната политика – аспекти на сигурността“, "Държавната политика, етническите отношения, националната и международната сигурност“ и "Етнорелигиозният мир, националната сигурност и социалните науки“.

Научният форум поставя ключови въпроси, реализира високо продуктивна научна дискусия и обменя ценен академичен опит. Това посочват участниците в него, сред които са и представители на съорганизаторите на събитието - университети от Полша, Латвия, Словакия, Словения, Сърбия, Северна Македония, Албания, Грузия, Узбекистан, Турция, Индия, Етиопия и България.

В края на форума участниците получават сертификати, а научните доклади ще бъдат публикувани в сборник на ВУСИ.