©

Имам връзка в Паспортното. Не е кой знае каква връзка, но ако се помоля, ще ме уреди да не чакам.

Познавам и един началник в Полицията, който също може да ме вкара през задната врата.

Дълго размишлявах какво да направя и накрая реших да се направя на герой.

Наредих се на опашката - редом с простите хора без връзки.

Слушах ги как псуваха държавата и се чудех как тази толкова малка държава издържа на толкова големи псувни.

След малко до мен се нареди един Голям Началник, който отдавна работи в София, но все още го знае целия град.

И като започна един лаф - не забелязахме как минаха 5-6 часа и неусетно редът ни дойде.

Действието се развива в Пловдив  в началото на юли, по-точно в събота, тогава опашките бяха по-човешки.

Та докато си говорихме, телефонът на моя съопашник звънеше през 10 минути.

Аз деликатно се отдръпвах - както изисква доброто възпитание.

Някъде към четвъртия час от чакането се реших да попитам:

• - Абе ти, като си такъв голям началник, толкова ли не можа да намериш връзка, та да не чакаш?

Човекът се усмихна гордо и каза:

• - От многото обаждания, на които стана свидетел, точно три бяха от хора, които ме поканиха да ме уредят без чакане. Но аз реших, че е по-добре да си загубя деня, отколкото да съм длъжен някому. Щото всичко един ден се плаща.

Зарадвах се, че в тази държава станахме двама, които мислим по този начин.

Наистина трябва невероятна воля, за да се решиш да чакаш с редовите граждани на републиката - след като можеш да си спестиш изтезанията.

Ако хората, които ни управляват, бяха минали по нормалния ред - с полунощни записвания в тетрадки и на смачкани листове, с проверки през незнам колко си часа, със скандали, че и със сбивания, със стоене прав 10 часа под палещото слънце - докато  униформените служители в това време седят на сянка на пейките в заключения двор на РПУ-то, пушат и се кефят  на мъките на своите майки и бащи, тогава България можеше да се промени.

Вече се сетиха, че можело да назначат по още няколко души в съответното бюро и така да се намали напрежението. Сетиха се след половин година мъки. Това обаче не решава проблема.

Проблемът за решаване е друг. Той е стар, колкото България.

Проблемът е, че държавната машина, която ние, хората от опашките издържаме, трябва да служи на нас. Да бъде наш слуга.

А не ние да й бъдем опитни зайчета.

Някои призовават да не гласуваме за ГЕРБ, тъй като даже най-популярният министър на тази партия, не можа да въведе елементарен ред и стана съучастник в мъченията.

Въпросът е, че и така нищо няма да се промени. Който и да наследи ГЕРБ, няма да направи нищо по-различно. Той вероятно ще реши да смени отново номерата на колите, примерно, и отново ще се наредим на километрични  опашки.

Сбъркана е философията на държавата, което означава, че няма изход.

Има сто начина документите да се сменят по-цивилизовано. Не е направено най-елементарното - да се съберат служителите, да се разпитат и да се изготви единна технология за обслужване на гражданите. Могат да поканят един 18 годишен чистач от "Макдоналдс" да им обясни как стават тези работи.

Могат просто да вкарат в Гугъл "система за управление на опашката" и да прочетат, каквото излезе.

Помислих си, че провалът на министър Цветанов може да бъде използван от българските съдии - които да си го върнат за обидите.

Снощи обаче научих, че така наречената "мобилна лаборатория за биометрични данни", която трябва да обслужва на първо място инвалиди, в Пловдив вече е обслужила Съда и Прокуратурата. Минали са и доста инвалиди, но и много са планирани за след месеци. След като преди това са били оглеждани - според информация на наш зрител, от отделна здравна комисия след висене на друга опашка.

...Време е да си получа готовата лична карта. Тя отдавна е готова. Все не намирам сили да се наредя на опашката, която вече е пораснала три пъти.

Имам един проблем със съда и толкова се надявах, че на опашката може да се улуча до някой магистрат и така, от дума на дума, да си уредя проблема.

Очевидно обаче това няма да се случи.

Магистратите вече са се уредили без чакане. След това мобилният екип отивал във "В и К". След това вероятно ще обслужи пак някоя държавна институция.

Министерствата в София със сигурност отдавна са се уредили по някакъв начин.

Очевидно държавната машина ще обслужи първо себе си. И нашите управленци  пак ще изпуснат шанса да послушат как народът ги псува. Поне за 6 часа.

В понеделник си навивам часовника за 4 сутринта и в 5 ще съм на опашката.

В понеделник няма да работя.

Възможно е да не работя и във вторник, и в сряда.

Какво ли й пука на държавата?