©

Преди около 45г.с моя колега и приятел арх.Румен Григоров получихме задача от САБ – Съюз на архитектите в България. Да направим проект на заслон на връх Ботев. Явно тогава не е имоло такъв или ако е имало, не е отговарял на необходимите изисквания.

Заслонът трябваше да бъде от масивна конструкция - да се изгради от стоманобетон и тухли.Той трябваше да приютява туристите, да им осигурява помещения за почивка и нощуване и да им осигурява закрила при лошото време, когато има силен вятър, дъжд и сняг. Известно е, че там климатът е много суров дори и през летните месеци.

За нас тази задача беше много интересна и предизвикателна и ние с голямо желание започнахме да правим необходимите проекти.

Много ни се искаше да посетим на място връх Ботев, но това се оказа доста сложно и невъзможно поради много лошия път или по точно на липсата на път до там.

През онези години нямаше ограничения за посещенията на връх Ботев с автомобили, както е днес. То и не беше необходимо да има, защото да достигнеш върха с автомобил беше немислимо. Тогава малко хора имаха лични автомобили,а и кой би се съгласил да си троши автомобила.

Днес има организирани пътувания до върха, които се извършват от специализирана фирма с подходящи джипове и срещу заплащане.

Спомням си, че вестник "Авто мото" проведоха един тест на лекия автомобил "Жигули" 2101 и успешно покориха върха с него,което беше една много добра реклама за този автомобил.

Когато бях 7-8г, когато.с родителите си летувахме на местността "Паниците". От тук тръгваше един черен криволичащ път нагоре.Заставах на този път и ми се искаше по някакъв начин да го пропътувам,да стигна върха. Това си остана една моя неосъществена мечта.

Родителите ми имаха приятели от Калофер. Когато се виждах с тях все ги разпитвах за този път. От тях научих доста интересни неща.

От много години на върха има метеорологична станция, в която непрекъснато живеят и работят специалисти. Освен станцията има и мощен ретланслатор, който също се подържа от специалисти. Тези хора, живеещи на върха, се нуждаят от храна, понякога от лекарства и медицинска помощ. Как се осигуряваха тези нужди тогава?

От калоферци научих някои подробности за пътуванията с автомобил по това време до върха. Става въпрос за годините 1962-1965.

За мое учудване почти ежедневно,разбира се при хубаво време до там пътувала една лека кола "Победа", колкото и да е необичайно това.

В действителност Победата е Форд, произведен в СССР, въпреки че руснаците твърдят, че тази лека кола е тяхна разработка, дело на съветските инженери и конструктори. Става въпрос за ГАЗ-М-20 "Победа", с която руснаците и до днес се гордеят. Нейното производство започва след войната - през 1946г. в автомобилния завод в гр.Горки.

До към 1974г. в България тези автомобили бяха ползвани най вече от ловци заради високата им проходимост по лоши пътища. Возил ме е един ловец из разбитите пътища на Странджа планина. Колата се справяше отлично.

За високата проходимост на колата допринасяха колелата с голям диаметър- 19 цолови джанти,а също и шест цилиндровия двигател с обем 2,6 литра. "Победата" имаше три несинхронизирани често "хъркаши" скорости напред и една задна.Скоростният лост бе горе до волана.

С арх.Румен Григоров направихме проектите за заслона. Приеха ги от комисията ПАС – постоянен архитектурен съвет. Дори бяхме направили детайли за вътрешнато обзавеждане – маси, столове,,легла и др.,Искахме мебелите да са здрави и дълготрайни.

Проблемът изникна когато дойде време за строителството на заслона. Трябваше до върха да се извозват строителни материали. Оказа се,че камионите, за да стигнат върха със строителните материали, трябва да носят не повече от една трета товар от оптималния. Необходими бяха десетки курсове до там. А това означаваше много големи разходи. Явно по това време нямаше кой да поеме разходите и така проектирания от нас заслон на върха остана нереализиран.

Арх.Олег Каразапрянов

10.10.2023г. oleg5@abv.bg