©

На фона на носталгията по комунизма, борбата със спекулата и на всеобщи симпатии към всякакви перверзни държавни устройства – различни от либералната демокрация, можеше да се очаква, че и кампанията преди местните избори ще включва заигравки с онези 80 процента, които един ляв професор нарече дебили.

По-печеливши се оказват обещания да се ударят частниците, отколкото да се реформират губещи общиски и държавни дейности, които сеят корупция.

Ваня Григорова в София жъне успехи с обещания комуналните услуги в столицата - сметосъбиране, водоснабдяване, поддръжка на осветлението, озеленяване и др., ще бъдат иззети от ръцете на концесионерите и ще се дадат на общински дружества. А пропуска да спомене, че държавната Топлофикация изсмуква милиони като ламя от джоба на българския данъкоплатец. Лявата кандидатка даже дава пример как в Троян общината произвежда домати и краставици, за да храни децата в детските градини.

Дали да не възстановим т.н. самозадоволяване от края на 70-те години, когато държавните предприятия бяха задължени да отглеждат зеленчуци, за да изхранват работниците си?

Защо в двора на Дондуков 1 и Дондуков 2 не се опънат лехи с марули и репички? В общината на "Московска“ не знам дали има двор, но може в коридорите да се разположат курници и зайчарници.

В Пловдив пък кандидатите уж спорят един с друг, но когато стане дума за градския транспорт, се обединяват като един и призовават в стил Ваня Григорова той да се изземе от частниците и отново да стане общински. И никой не ще да се сети, че приватизацията на общинския транспорт стана преди години като единствен изход от батака, в който беше изпаднал. Общинският съвет през месец-два гласуваше нови и нови дотации. Гърмяха корупционни скандали. Тъй като политическите сили не можаха да се договорят кой да го управлява, бяха назначени трима директори – като триумвират начело на хунта.

В никакъв случай не искам да кажа, че Пловдив има прекрасен градски транспорт. Трябва да се направят много неща, но те не могат да бъдат самоиницитива на частника. Общината е възложила услугата, плаща милиони и трябва да контролира и корегира. По-лесно е обаче да се заиграва с левите обществени нагласи и да се прехвърлят всички беди на лошия частник.

Да предположим, че утре стане чудото и градският транспорт стане отново общински. И бъде спечелен даже така мечтаният европейски проект, с който ще се купят електробуси.

Ще се окаже, че "управлението“ на проекта е много сложно и ще бъде назначена допълнителна администрация.

Ще тръгнат чиновници по света да избират електробуси.

Ще се окаже, че китайските са по-добри от Мерцедес. Макар да се окаже, че са по-скъпи.

Някой ще се разрови из интернет и ще открие, че официално обявената цена на същите автобуси е далеч по.ниска от тази, на която ги купуваме. Къде е отишла разаликата? Ами сигурно там, където отидоха едни милиони по така наречения Транспортен проект. Ще започнат дела, които ще продължат докъм 2033 година.Общината ще наеме и плати на топюристи.

Докато се намерят пари за поне 500 елетробуса, което няма да стане този век, ще трябва да работят и старите автобуси. Кой ще ги зарежда с ГСМ? “Шел“ или "ОМВ“? Не. Ще ги зарежда ЕТ "Гъбчо Гъбев“ на някой наш човек.

Ами гумите? И там има бизнес. Дали някой си спомня, че преди 20 и няколко години държавната структура Национална служба да охрана купи за милиони гуми за мерцедесите на властта, гумите се оказаха пластмасови и предназначени за резервни с възможност да минат 20-30 километра. Пластмасови, ама на цената на истинските. Къде отиде разликата?

Рано или късно ще има брак на автобуси и предаването им за скрап. И там има бизнес...

А дали не трябва паралелно да се национализират търговските вериги и да се възстановят социалистическите супери? И "Плод-зеленчук“? И общинските магазини за карантия? И Мототехника?

Очаква ни светло бъдеще!