©

Докато в Созопол полагаха мощите на Св. Йоан в специален реликварий, друг реликварий създава българската журналистика вече двайсет години.

За да положи в него мощите на Тодор Правешки и да го обяви за светец.

Журналистическият реликварий се изработва от носталгия по миналото, разкази на живкови съратници, спомени на внучката на св. Тодор и мемоари на зет му.

Тия дни в. "Труд" украси ковчежето за мощите с ловни сцени от живота на Правешкия държавник. Професионално перо на журналистка изобрази отстрел на мечка в резерват, както и ловен подвиг, завършил с труп на глиган, чиито бивни били световен рекорд. С тоя рекорд свети Тодор победил друг виден светец-ловец от онова време - Пенчо Кубадински.

Това ловно житие-битие на бившия Първи, инкрустирано със словесни бисери, всъщност е интервю на цяла страница с някой си бай Христо-Референта, живущ в Правец, дългогодишен управител на ловни стопанства.

Пред интервюиращата го журналистка бай Христо плаче за миналото, което е било прекрасно - тогава той организирал лов на велики хора - Живков, Кубадински, Станко Тодоров, Чудомир Александров, Гриша Филипов и други правоимащи. Те били чести гости в резервата и на тях им били предоставяни за убиване най-елитни животни...

Ех, рони сълзи в интервюто бай Христо, едно време имало ред, после дошло СДС-то и съсипало всичко. Най-виновни са, разбира се, Петър Стоянов и Иван Костов.

..."Другарят Живков беше изключителен човек, такъв държавник скоро няма да имаме. Той нямаше време за лов, защото управляваше държавата. Но когато идваше - не беше лов за мръвки, както се казва, а за трофеи. Обичаше да отстрелва диви прасета, някой път и мечки"...

Така приказва бившият управител на резервата по страниците на вестника.

А за това, че Тодор е отстрелвал и хора - не лично, а по негова заповед, - бай Христо не говори. За това говореше в книгата си "Убийте Скитник" друг Христо Христов, разследващ журналист, който направи задълбочено журналистическо разследване за убийството на писателя Георги Марков от ръката на ДС. Но книгата му, която излезе преди няколко години, е много дебела и кой ли ще я чете...

Виж, вестниците са с големи тиражи - написаното там е достъпно за хиляди читатели. Така се увековечава делото на свети Тодор. А и телевизията припява... В предаване по "Нова" водещата Гала подема кампания да върне името на Националния дворец на културата и отново да го кръсти на Людмила Живкова. Вместо да се изказва за диети и рецепти, където е най-силна, водещата блондинка почва да дава оценки за делото на Незабравимата... Тя била построила НДК, да се свети името й!

Още една светица, дъщеря на Правешки светец! Заедно с внучката, зетя и малък Тошко направо си става Светото семейство!

Двайсет години след промените дайте да ги канонизираме!

Би ли могло това да се случи в друга държава от бившите социалистически? Би ли могло в Полша да обявят Ярузелски за велик държавник? А в Чехия да кръстят двореца Храдчани на дъщерята на Густав Хусак? В ловно стопанство край Берлин да плачат за времето на Хонекер?

В ония страни хората отдавна дадоха оценка на миналото си, зачеркнаха го и гледат напред.

А тук, понеже нямаше нито съдебни наказания, нито морални покаяния, още освещаваме мощите на социализма.

И строим словесни реликварии, пред които да се кланят не само старите носталгици, но и младите, дето не помнят оня режим.