©

С моя колега и приятел талантливия арх.Камен Петков ,вечна му памет, получихме за задача от Пловдивската Проектантска олганизация да проектираме музей на трактора в с.Ведраре.Това бе някъде около 1978-1980г.

През онези години се произвеждаха български трактори "Болгар", гордост за Народната Република България. Произвеждаха се колесни и верижни трактори, а също и селскостопанска техника. Качеството на тези машини бе много добро. Голяма част от продукцията се изнасяше за социалистическите страни по линията на СИВ.

Налагаше се многократно да се срещаме с управата на завода за изясняване на плановото задание за проектиране на музея. Винаги ни посрещаха като желани гости .Всеки от управата имаше накаква идея, някакво желание само и само да стане един много оригинален музей. Най често контактувахме с началника на капитално стоителство Гънчо Койчев, един много всеотдаен служител на завода. Не си спомням тогава кой беше директор. Обсъждахме какви зали да има, колко да са големи, от каква конструкция да се изградят. Проучванията продължиха няколко месеца.

На една от поредните срещи трябваше да обсъдим и решим какви експонати можеше да бъдат представени. Неволно и неусетно се запознахме доста подробно с почти цялото производство на завода.

Известно е,че през 1949 г. е произведен първият български колесен трактор"Мофак-2".През 1958г. се появява верижният трактор "Болгар ТЛ-30", задвижван от дизелов двигател. През следващите години следват все нови и нови серии трактори. Някои от тях са отличени със златен медал на Пловдивския Международан панаир. Заводът тогава имаше запазен модел от всяка една произведена серия.

Всички тези модели на трактори трябваше да намерят място в новия музей, да се подредят в музейните зали, за да се знае какво е произвеждала България през годините.

Имаше много и най-различни предложения какви модели трактори, от кои години.

По едно време един от присъстващите, представител на завода, предложи да се изложи и един танк наред с тракторите. До този момент никой не беше давал такава идея. За производството на танкове се мълчеше. Не мога да кажа дали тогава наистина са се произвеждали танкове. Може и да е имало производство на танкове или поне детайли за танкове. Известно е,че от производство на верижни трактори лесно може да се премине към проидводство на танкове. Тогава много ми се искаше да ни допуснат да влезем в производствените халета на завода, да разгледаме производството, но това така и не стана.

Заводът се беше разпрострял на доста голяма територия. Освен производствените халета на територията на завода имаше сгради на администрацията. До една от тях стоеше месингова плоча, монтирана на каменен постамент.На плочата пишеше, че до 1979г. са произведени 62800 трактора.

На територията на завода имаше и супермаркет - винаги много добре зареден със стоки, който обслужваше хилядите работници на завода. Имаше и жилищни блокове за работниците, които ползваха почти безплатно дадените им жилища. Заводът осигуряваше работа не само на карловци, но и на хората от околните селища.Заводската прощадка беше много добре благоустроена.Имаше хубави алеи, цветя, храсти, дървета, места за почивка на работниците. Работниците бяха много добре заплатени.

Дори имаше полигон за изпробване на тракторите.

Нашите архитектурни проекти вече бяха доста напреднали, скоро трябваше да ги привършваме.

Не знам по какви причини проектирането спря и всичко отиде в историята. Преди време попаднах на едни запазени от мен материали материали, които ме върнаха в онези години.

арх.Олег Каразапрянов

10.10.2023г. oleg5@abv.bg