"Ако смятате, че Израел сега е полудял, то е защото "Хамас“ го удари в лицето, унижи го и след това му избоде едното око. Затова сега Израел смята, че трябва да възстанови възпиращата си сила, като докаже, че може да надмине последната лудост на Хамас.

Израел ще приложи "правилата на Хама“ – термин, който измислих преди години, за да опиша стратегията, приложена през 1982 г. от президента на Сирия Хафез ал-Асад, когато политическите прародители на "Хамас“, Мюсюлманските братя в Сирия, се опитаха да свалят светския режим на Асад, като започнаха въстание в град Хама".

Асад безмилостно обстрелва кварталите на "Братството“ в Хама в продължение на дни, като не пусна никого да излезе оттам, а след това докара булдозери и ги изравни със земята като паркинг, като при това изби около 20 000 души от собствения си народ. Няколко седмици по-късно ходих по тези развалини. Един арабски лидер, когото познавам, ми разказа насаме как след това Асад лаконично свил рамене, когато го попитали за това: "Хората живеят. Хората умират.“

Добре дошли в Близкия изток."

ТОМАС ФРИЙДМАН: ЗАЩО ИЗРАЕЛ ПОЛУДЯ?

В петък сутринта, когато Близкият изток е на прага на пълномащабна сухопътна война, си мислех за това, че последните две големи войни на Израел имат две много важни общи черти: и двете бяха започнати от недържавни сили, подкрепяни от Иран – "Хизбула“ от Ливан през 2006 г. и "Хамас“ от Газа сега – след като Израел се беше изтеглил от техните територии, пише коментаторът на "Ню Йорк таймс“ Томас Фрийдман.

И двете започнаха с дръзки нападения при пресичане на границата – "Хизбула“ уби трима и отвлече двама израелски войници през 2006 г., а "Хамас“ брутално уби повече от 1300 и отвлече около 150 израелски цивилни, включително възрастни хора, бебета и малки деца, в допълнение към войниците.

Тази прилика не е случайна. И двете нападения имаха за цел да подкопаят очертаващите се тенденции в арабския свят за приемане на съществуването на Израел в региона.

И най-същественото, резултатът от тези изненадващи, смъртоносни нападения през относително стабилни граници беше, че те подлудиха Израел.

През 2006 г. Израел по същество отговори на "Хизбула": "Мислите, че можете да правите безумни неща, като например да отвличате наши хора, а ние ще разглеждаме това като малък граничен спор. Може и да изглеждаме западни, но съвременната еврейска държава е оцеляла като "вила в джунглата" - така я описва бившият израелски министър-председател Ехуд Барак - "защото, ако се наложи, сме готови да играем по местните правила. Не си правете илюзии по този въпрос. Не можете да ни надминете по лудост и да ни изгоните от този квартал."

Затова израелските военновъздушни сили безмилостно обстрелваха домовете и офисите на ръководството на "Хизбула“ в южните предградия на Бейрут през 34-те дни на войната, както и ключови мостове към и от града и международното летище в Бейрут. Лидерите на "Хизбула“, техните семейства и съседи платиха много висока лична цена.

Израелският отговор беше толкова свиреп, че лидерът на Хизбула Хасан Насрала заяви в едно вече прочуло се интервю на 27 август 2006 г. за ливанската телевизия New TV, малко след края на войната: "Не предполагахме, дори и на 1 процент, че пленяването [на двама израелски войници] ще доведе до война по това време и от такъв мащаб. Питате ме, ако знаех на 11 юли … че операцията ще доведе до такава война, щях ли да я проведа? Казвам: не, абсолютно не.“

Всъщност от 2006 г. насам границата между Израел и Ливан е относително стабилна и спокойна, с малко жертви и от двете страни. И макар че Израел понесе удар по отношение на глобалния си имидж заради кръвопролитието, което предизвика в Бейрут, в краткосрочен или дългосрочен план той не се оказа толкова изолиран в света или в Близкия изток, колкото се надяваше "Хизбула“.

От "Хамас“ сигурно са пропуснали този урок, когато решиха да нарушат статуквото около Газа с тотална атака срещу Израел миналия уикенд. Това се случи въпреки факта, че през последните няколко години Израел и "Хамас“ бяха установили форма на съвместно съществуване около Газа, която позволяваше на хиляди жители на Газа да влизат ежедневно в Израел за работа, пълнеше хазната на "Хамас“ с парична помощ от Катар и даваше възможност на жителите на Газа да правят бизнес с Израел, като стоките от Газа се изнасяха през израелските пристанища и летища.

Посочените от "Хамас“ причини за тази война са, че правителството на Бенямин Нетаняху е провокирало палестинците със сутрешните разходки, които министърът на националната сигурност на Израел Итамар Бен-Гвир правеше около джамията "Ал Акса“ в Йерусалим, и със стъпките, които предприемаше, за да направи по-строго лишаването от свобода на палестинците. Макар че тези стъпки на Израел бяха възприети като провокации, те едва ли оправдават "Хамас“ да постави всички свои козове на масата по начина, по който го направи миналата събота.

По-голямата причина за действията му сега, която "Хамас“ не иска да признае, е, че видя как Израел е все по-приеман от арабския свят, а скоро вероятно и от родината на исляма – Саудитска Арабия. Иран беше притиснат в ъгъла от близкоизточната дипломация на президента Байдън, а палестинците се страхуваха да не бъдат изоставени.

Затова "Хамас" по същество каза: "Добре, евреи, ще стигнем дотам, докъдето никога не сме стигали. Ще започнем тотална атака от Газа, която няма да спре до войниците, а ще избие бабите и дядовците ви и ще изколи бебетата ви. Знаем, че това е лудост, но сме готови да рискуваме, за да ви принудим да ни надминете по лудост, с надеждата, че в този процес пожарите ще изгорят цялата арабско-израелска нормализация."

Да, ако смятате, че Израел сега е полудял, то е защото "Хамас“ го удари в лицето, унижи го и след това му избоде едното око. Затова сега Израел смята, че трябва да възстанови възпиращата си сила, като докаже, че може да надмине последната лудост на Хамас.

Израел ще приложи "правилата на Хама“ – термин, който измислих преди години, за да опиша стратегията, приложена през 1982 г. от президента на Сирия Хафез ал-Асад, когато политическите прародители на "Хамас“, Мюсюлманските братя в Сирия, се опитаха да свалят светския режим на Асад, като започнаха въстание в град Хама.

Асад безмилостно обстрелва кварталите на "Братството“ в Хама в продължение на дни, като не пусна никого да излезе оттам, а след това докара булдозери и ги изравни със земята като паркинг, като при това изби около 20 000 души от собствения си народ. Няколко седмици по-късно ходих по тези развалини. Един арабски лидер, когото познавам, ми разказа насаме как след това Асад лаконично свил рамене, когато го попитали за това: "Хората живеят. Хората умират.“

Добре дошли в Близкия изток. Това не е като граничен спор между Норвегия и Швеция или разгорещен дебат в Харвард Ярд. Господи, колко ми се иска да беше така, но не е.

Тази война между Израел и "Хамас“ е част от развиващата се ескалация на лудостта, която е в ход в този регион, но с всяка година става все по-опасна, тъй като оръжията стават все по-големи, по-евтини и по-смъртоносни.

Подобно на Байдън, аз заставам на 100 процента на страната на Израел срещу "Хамас“, защото Израел е съюзник, който споделя много ценности с Америка, докато "Хамас“ и Иран се противопоставят на това, което Америка защитава. За мен тази математика е съвсем проста.

Но това, което прави тази война различна за мен от всички предишни, е вътрешната политика на Израел. През последните девет месеца група израелски крайно десни и ултраортодоксални политици, водени от Нетаняху, се опитаха да похитят израелската демокрация пред очите на всички. Религиозно-националистическата заселническа десница, водена от министър-председателя, се опита да завладее съдебната система и други ключови институции на Израел, като премахне правомощията на Върховния съд на Израел да упражнява съдебен контрол. Този опит доведе до множество разломи в израелското общество. Ръководството на Израел безразсъдно доведе страната до ръба на гражданска война заради своя идеологически полет на фантазията. Тези разломи бяха забелязани от Иран, "Хамас" и "Хизбула" и може би подтикнаха тяхната дързост.

Ако искате да почувствате поне малко тези разломи – и вулканичния гняв към Нетаняху за начина, по който раздели страната преди тази война – гледайте видеото, което се разпространи в Израел преди два дни, когато Идит Силман, министър от управляващата партия "Ликуд“ на Нетаняху, беше изхвърлена от болницата "Асаф Харофех“ в Црифин, когато отиде да посети някои ранени.

"Вие съсипахте тази страна. Махайте се оттук“, изкрещя ѝ един израелски лекар. "Как не ви е срам да водите още една война?“ – каза ѝ друг човек. "Сега е наш ред“, се чува как лекарят крещи във видеоклипа, публикуван в X, известен преди като Twitter, и представен от The Forward. "Ние сме отговорни. Ние ще управляваме тук – десни, леви, обединена нация – без вас. Вие съсипахте всичко!“

Израел понесе зашеметяващ удар и сега е принуден да се впусне в морално невъзможна война, за да надмине "Хамас“ и едновременно с това да възпре Иран и "Хизбула“. Плача за ужасната смърт, която сега очаква толкова много добри израелци и палестинци. И също така съм дълбоко загрижен за израелския военен план. Едно е да възпреш "Хизбула“ или "Хамас“. Съвсем друго е да замениш "Хамас“ и да оставиш след себе си нещо по-стабилно и прилично. Но какво да се прави?

Накрая обаче, както днес съм на страната на новото израелско правителство на единството в борбата му срещу "Хамас“ за спасяване на тялото на Израел, така и след тази война ще бъда на страната на израелските защитници на демокрацията срещу онези, които се опитаха да похитят душата на Израел.

https://www.nytimes.com/…/internation…/israel-hamas-war.html