 © |
Във всяко общество има определени теми и действия , които са табу, смятат се за непристойни, неприлични. В повечето случаи обаче става дума за лицемерия. Така например разпространението на порнография се смята не само за непристойно, но и за подсъдно, но всеки българин и даже всяко дете свободно може да гледа порнографски сцени по тв порноканали с единственото ограничение това да става през нощта. Човешката история е пълна с периоди на жестоки табута, на последващо разкрепостяване и т.н. Табутата обикновено са били определяни от църквата, от религиозни организации, от държавата. Често ограниченията са били преодоляване с повече находчивост. През 30-те години на миналия век в САЩ е приет т.н. КОДЕКС НА ХЕЙС, който регламентира какво може да се показва на кино и какво не може. Така например е било забранено мъж и жена да лежат на едно легло - смятано е за неприлично. Хитрите продуценти обаче са снимали така, че единият крак на мъжа да е бил спуснат на земята - това вече не се е смятало за непристойно "лежане". Тоест, ни е се представяме, че сме борци против лицемерието. Искам да пробваме докъде нашето общество и отделната личност може да възприеме по-либерално поведение към едно или друго табу. Какво е общото между Франсоа Вийон, Пушкин, Смирненски?, Салвадор Дали, Фелини.... Общото е, че те не се срамуват да отделят в своето творчество място за онази физиолегическа реакция на организма известна като "пръдня". А каква е връзката на пръднята с доблестта, рицарството и честта, за които става дума в заглавието - вижте по-долу края на стихотворението. За всичко това ще стане дума утре в скандалното издание на "18+", което е подготвила Любов Чараджийска. Очакваме вашите мнения и възмущения на живо от 14.30. Повторения от 23.00 и в четвъртък от 13.30. А ето българският поетически принос към темата:Пърдете, братя, без стеснение, не се измъчвайте от зор! Защо ви е ограничение там, дето нужен е простор?! Защо ви трябва да се стискате, пръднете си със пълен глас, със тон и тембър, както искате - тенор, сопрано или бас?! Пърдете бавно във анданте или в алегро, в ритъм жив, ту нежно, мазно - тип "глисанте", ту рязко - във речитатив! Пръднята, братя, е изкуство, прекрасен музикален дар, кога пърдиш, пърди със чувство, с квалификация и чар! Пърденето е ценно качество и имай винаги предвид, че то е здраво доказателство, че нямаш ти апендицит! По принцип то е облекчение в хранителния ни режим. Затуй - без срам и притеснение - пърдете да се напърдим! Пръднята, братя, дар божествен е, че само здравий гъз пърди. А щом е гръмка и тържествена, тя никак, никак не смърди!! Пръднята е физиология и рядък кавалерски жест. Във нея няма демагогия, а доблест, рицарство и чест! Пръдни и ти веднъж в живота си госпожо, без да се срамиш! Аз знам, че всяка нощ в леглото си ти без стеснение пърдиш! Пръдни и ти, приятел, здравата! Пръдни със мен във ритъм жив! И виж - създали сме в държавата нов самодеен колектив! Хр. Смирненски |