©

Някъде през 60-те години в Китай се поява първото дацзибао. Това е нещо като пост във Фейсбук, ама написан на хартиена "стена“. Някоя си Юан Цзъ, студентка, нарича своя ректор "черен антипартиен бандит“.

И се тръгва. По стените на китайските градове и села с появяват сигурно милиони дацзибао, които заклеймяват враговете на т.н. Културна революция. Наричат ги "бандити“, "ревизионисти“, "кучешки глави“. Манипулирани млади хора разчистват основно китайската интелигенция от недокрай послушни хора. Или по-образовани, отколкото трябват за строителството на комунизма. От всички, които тайно поглеждат на запад.

От аргументи няма нужда. Важно е да се сложи етикет на образа на врага.

Дацзибаото изравнява възможностите за изява на ректора и на имбецила. Това изравняване, което Умберто Еко забелязва във времето на социалните мрежи, е измислено още в Китай.

Днес българския интернет е залят от дигитални дацзибаота. Не става дума за нови тип демократични медии. Говорим точно да дацзибаота, които представяват кратки лозунги, най-вече императивни, често обидни. Няма аргументи, няма анализи, няма позоваване и препратки.

Световни и вековни проблеми, чийто анализ би запълнил стотици страници, се редуцират до два реда.

Пише из историческите книги, че Сталин е имал гениалната способност сложните проблеми да ги разкаже просто и кратко – така че и простият мужик да разбере позицията на Партията.

И Хитлер е успявал да опрости нещата, но е говорил доста по-дълго.

Едва ли някой си спомня, но едно време след публикуваните във вестниците материали за поредния конгрес или пленум на БКП имаше набор лозунги. За тези, на които не им се чете.

В прочутата книга "Психология на тълпата“ от Гюстав Льобон могат да се намерят доста разсъждения, които ни помагат да си обясним популярността на този тип пропаганда.

Всъщност става дума не за спечелване на читателя с рационални аргументи, а с натрапване на препоръчителни действия.

Много често се прикрива личната /или на вдъхновителя/ позиция и като "наредител“ се изтъква НАРОДА. "НАРОДА иска продажните американски подлоги вън от България“. "НАРОДА иска експулсирането на американски посланик и закриване на американското посолство!“ "НАРОДА иска съд за предателя Денков!“

Задължително НАРОДА не е с пълен член – независимо кой е авторът: Марияна, Румяна, Елена или някаква организация, която най-често се казва "Васил Левски“. Дали става дума за отчайваща неграмотност на новите народни трибуни или посланията се превеждат от руски? Щото в руския няма пълен член, както знаем.

Пак според наблюденията отпреди сто години на Льобон се цели "сгъстяване на факти с цел създаване на стряскащ образ“.

Внушенията, че тръгваме на война се подплатяват с дацзибаота, които достигат до нас от най-различни източници – колкото и да си приличат като съдържание и цел. А целта е да ни уплашат. И да намразим "евроатлантиците“ - предатели и войнолюбци.

Някой казват, че с помощта на обвинението "предатели“ /издайци/ Милошевич успя за се задържи години на власст и да се превърне в последния комунистически диктатор.

Интересно е, че "предатели“, продажници“, "американски агенти“ са едни от най-употребяваните квалификации на "врага“. Изчезна обаче синонима "ибрикчия“ - изчезна заедно с обвиненията, че ДПС са виновни за всички беди.

Понамаля и употребата на "еврогейове“, "толерасти“, "неолиберали“. Дали се изтъркаха тези думи или се смятат за прекалено сложни? "Соросоид“ обаче работи. Особено във времето на премиер като Денков. Думата звучи заклинателно, направо "фаща за гърлото“ - както обясняваше един класически литературен герой по повод друга дума.

Има още един важен паралел с китайската Културна революция. Хунвейбините тогава работеха "на ползу роду“. Или "на ползу Мао“ безплатно. Независимо от това какви пари идват от Москва за пропаганда и кой ги прибира – доказателства засега няма пък и кой ли ги търси, основната работа в манипулацията на тълпата извършват българските хунвейбини. Те не обикалят буквално села и градчета, обаче не спят по цели нощи и препечатват всеки ред, полезен за тяхната мисия. Така че не смятайте, че става дума единствено за платени тролове. Напротив.

И докато те заливат интернет пространство с призиви за борба с всичко, което се различава от техния цивилизационен балканско-кремълски модел, какво правят хората, които четат и пишат дебели книги? Те или подминават с презрение хунвейбинщината, или ходят по кръгли маси и конференции. Четат доклади, навиват навитите, обменят мъдри мисли в кафе паузите и ги мързи да напишат два реда в интернет...

Спирам, защото сигурно няма кой да чете такива дълги излияния. Един млад човек ми каза – вече никой не чете повече от 20 реда. Даже статиите на Дачков и речите на Волгин ги уморяват.

Реших се все пак да се впусна в някакви размисли, защото смятах, че дацзибаотата във Фейсбук нямат кой знае какъв ефект. Смятах така до снощи. Попаднах на едно семейно тържество събрало обикновени хора. Средни. Някои работили в чужбина.

И се изумих, че всички до един повтарят заклинанията от дацзибаотата. Защо даваме милиони за Украйна, след като нашите деца умират без лекарства. Колко добре живеехме едно време. Какви чисти храни ядяхме. Какво образование имахме. Каква енергетика. Кога ще дойде българският Орбан... А днес ни откраднаха всичко, благодарение на политиците ни, които се "навеждат“ и продават суверинитета ни. Ще ни пращат да воюваме в Украйна...

Бедни ми, Денков – пиши лозунги в интернет!

Завършваме с едно класическо дацзибао:

Който не чете цитат, той е ренегат и гад.