Едва ли някога е имало такова строителство в България, каквото има днес. Преди около 45 години наистина нямаше такова огромно строителство, но тогава имаше нещо друго, което днес го няма.

В строителството имаше и много романтика. Не знам дали някой ще ме разбере. Бях щастлив човек защото заедно със строителството успях да преживея много романтични мигове, часове и дни.

Колкото и да е чудно днес, Партията тогава реши в Смолян да се строят панелни жилищни блокове. И тъй като аз бях един от много добре запознатите с панелното строителство, на мен възложиха да организирам проектирането и строителството на два жилищни блока в Смолян. Блоковете ги има, построиха се и дано в тях обитателите да са щастливи и днес.

Беше началото на зимата, когато отидох да огледам терена, на който щеше да се строи. Посрещна ме млад мъж, който представляваше Градския Народен Съвет на Смолян.

Оказа се,че теренът е един баир доста стръмен, но родопчани нали са си дюлгери- баирът не представляваше за тях проблем.

На мен беше възложено да извършвам авторския надзор на строежа.

Измина месец и пак трябваше да замина за Смолян. Беше вече истинска зима със сняг и студ. На обекта ме посрещна млада, приветлива, усмихната жена, която се оказа техническия ръководител на строежа.За разлика от мен тя беше много добре екипирана срещу студа и човек трудно можеше да направи някаква преценка за фигурата и - дали е слаба, пълна, стройна? Строежът беше много напреднал,бяха изградени два,три етажа.

Беше вече хубава, прохладна родопска пролет, когато се наложи пак да посетя строежа.Заминах. На строежа ме посрещна същата техническа ръководителка. Но сега изглеждаше по съвсем друг начин. Беше красива млада жена, облечена с хубава,в онези красиви родопски цветове басмяна рокля. Имаше дълга черна коса,която кантрастираше на бялата и кожа.

Беше ми приятно на тази среща. Искаше ми се срещата да продължава по-дълго.

Проблемът беше със скатните покриви, защото по принцип панелните блокове бяха винаги с плоски, а при тези блокове покривите бях ги направил скатни.

Проблемът наистина беше сериозен и аз не можех да го реша лесно и бързо.Трябваше ми време. И тук съдбата се намеси и ми помогна. Тя ми предложи да преспя в Смолян и така спокойно да решим проблемите. Градският съвет в Смолян имал някакви ведомствени жилища, в които живеела и тя. Там в съседна гарсониера можех да пренощувам и аз. Разбира се вечерта отидох на ресторант да вечерям и след това се прибрах в квартирата.Беше ми доста скучно, а за спане беше още рано.Застанах на прозореца и запалих цигара. Неволно се загледах в отворения отсрещен прозорец. Виждаше се част от някаква стая в която имаше ниска маса, диван. В един момент се появи техническата ръководителка. Явно току що беше излязла от банята с мокра коса. Застана пред огледалото и започна да си реши косата. Беше ми любопитно и интересно. Беше красиво. Няма да скрия,че ми беше и приятно. Дори забравих да пуша. Искаше ми се да разгадая мислите на тази жена в този момент. Какво ли и минаваше през акъла? Не исках да спира. Дали тя е очаквала и искала да я наблюдавам?! Съзнателно ли е постъпила така или всичко е било случайно?

На сутринта се видяхме и продължихме работата си.

арх.Олег Каразапрянов

oleg5@abv.bg

18.08.2023г.