©

И тази година на 6 септември ще даваме пример как на този ден през 1885 година българският народ бил единен и така направил това велико дело Съединението.

А дали тогава е имало истински единство?

Иван Вазов нарича Източна Румелия "тоз търбух вонещи“, в който има "язици и вери безчет“.

За сведение – говори се на три официални езика плюс френски.

България е разделена – не само териториално. Столични интелектуалци бягат от полусвободната София в полутурската провинция Източна Румелия. Тук се чувстват свободни.

В Източна Румелия има модерна конституция /Органически устав/ и избори, които, естествено, разделят обществото на властимащи и на опозиция. И едните, и другите обещават съединение, но реално не правят нищо. Поне докато не си оправят положението.

Вихри се "зетьо-шуро-баджанакизъм“ и корупция. Манипулират се избори. Но се строят огромни училища, издават се вестници, списания, книги...

Има и нещо като президент /генерал-губернатор/, който обаче е назначен от султана, и трябва да лавира между патриотичните си убеждения и ангажиментите си, закрепени с международен договор.

Нещата се активизират с идването на Захари Стоянов, който се държи като апостол. По собствено желание ли идва или някой го праща? Той започва да издава вестник, който възпламенява гражданите, но в сравнение с излизащия "Марица“, наричан "българският "Таймс“, повече прилича – поне с езика си, на жълто вестниче. На което сигурно маститите местни журналисти гледат с пренебрежение.

Новото чиновничество и военните в Източна Румелия в Източна Румелия също не са единни.

Едни държат на дълга си, други пък си имат лични отношения. Така например майор Данаил Николаев не може да търпи капитан Райчо.

Дейци за освобождението на Македония също се намесват.

Ако перифразираме Вазов – съединисти безчет. Кой ще ги поведе?

В крайна сметка се формира едно шарено съзаклятие.

То има идея, но няма СГЛОБКА. За сглобката след малко.

Княз Александър Батенберг, който сигурно си мечтае да удвои територията, която управлява, но след това ще се прави на ощипан, се опитва да си осигури международна подкрепа.

Берлинският договор уж е подписан от всички велики сили, но между тях има напрежение.

В крайна сметка се разбира, че Англия би подкрепила онова нещо, което се готви в Пловдив – стига то "да не ползва Русия“.

От Виена също идват обнадеждаващи сигнали.

Стига да е срещу Русия.

Ето, оказва се, че евроатлантизмът си го е имало и тогава.

Каква е ролята на посолствата т.е. консулствата в Пловдив е отделна тема.За малко съединението да стане руска кауза, но консулът отказва на предложение от местната власт.

Ако се е бил съгласил, с едно възвание всичко щяло да бъде решено. Още тогава Русия е щяла да бъде обявена за двоен освободител. И днес Шести септември щеше да бъде национален празник.

Дали го е мързяло да съгласува такава сложна тема със Санкт Петербург? Или му се е сторило прекалено сложно да обедини толкова различни стари и нови съединисти?

Та някой трябва да направи сглобката между различните хора и интереси. Дали Захари Стоянов е успял да направи това? Макар че в нощта на Съединението се крие под един миндер, уплашен, че нещата не вървят на добре. Или сглобката е самата идея за съединение, която винаги е печеливша? И това се чувства из цялата област.

Не е ясно и кой осъществява логистиката, както днес се казва. Най-важната среща на съзаклятниците става не в някой ресторант под тепетата или близък манастир, а на една поляна край Дермендере – днес Първенец.

Събралите се вземат тук исторически решения, ядейки карпуз, изстуден в близката река, и нарязан по арнаутски – хоризонтално.

Вечерта още генерал-губернаторът получава анонимен донос какво се е решило край реката. Нямало е записващи устройства и човекът е разчитал на паметта си.

Гаврил Кръстевич обаче не уведомява своите началници в Цариград и така спасява Съединението. За награда е арестуван и унизен.

На другия ден след събитието Пловдив започва да опустява. Вече не е столица и няма хляб за по-амбициозните.

Изпразват се музейните сбирки – заминават за София.

Големите италиански архитекти, които са били ангажирани да превърнат Филибето в голям европейски град, също заминават за столицата...

Съединението се оказва самоубийствено за Пловдив и може би най-цветущият град на Балканите в момента започва да запада...

Е, поне на 6-и септември софийските началници уважават града и към него тръгва кортеж от скъпи черни коли с пилотка начело...

ОЩЕ МАЛКО ИЗВЕСТНИ НЕЩА ЗА СЪЕДИНЕНИЕТО МОЖЕ ДА НАУЧИТЕ ОТ ТВ ДРАМА "СЪЕДИНЕНИЕТО – ОПИТ ЗА ВЪЗСТАНОВКА“

https://www.youtube.com/watch?app=desktop&v=ixLRA_yrUi0

Евгений Тодоров