©

Преди десетина години предвидих, че ни чака тежка война. Войната между лева и еврото.

Още през 1989 година полският дисидент Адам Михник беше предвидил, че новите постсоциалистически общества ще се разделят на две половини – едините ще ги тегли към "корените“, другите – към Европа.

Войната за еврото потвърди тази прогноза. Реалната война в Украйна подсили битката.

Разбира се, не бе трудно да се предвиди какво ни чака. Въпросът е защо това, което всеки по-умен човек предвиждаше, не бе обяснено на хората по подходящ начин. С аргументи, а не с емоции и спекулации.

Нова война чука на вратата ни. Войната за пазарните цени на тока. Вече и на битовите потребители.

Дали не се надяваме, че тя ще ни отмине? Или поне ще се отложи? Така както 10 години отлагаме въвеждането на нова методика за определяне на такса битови отпадъци. Затварянето на "мариците“. И ред други брюкселски "прищевки“.

Защо забравихме много сериозните протести през 2013-а срещу евентуалното увеличение на цената на тока, които показаха, че българинът хел хабер си няма от пазарна икономика и душата го влече към социализма. Как хиляди българи искаха национализация, Че Гевара, белоруски модел, а някои – и севернокорейски.

Нещо да се е променило? Нищо. Чака се само нов повод за протести. Сега обаче това ще бъде и нов епизод във войната за геополитическа ориентация.

В момента държавата трябва да намери поне милиард и 400 милиона лева, с които да дотира сегашната цена на тока. Откъде ще се намерят – от единия джоб в другия. И ще има и за онези в гарсониерата, и за онези, които не спират цяла година климатиците на мезонета си от 600 квадрата.

Важното е народът да бъде спокоен преди изборите. Но след това идват други избори, и други...

Заплатите може да растат, но цената на тока – в никакъв случай.

Може от сутрин до вечер да ни занимават с цената на олиото, после на сиренето, на корнишона и алабаша. Но никой не се сеща да ни информира за борсовата цена на тока, от която днес зависи бизнесът, а утре и начинът на живот на милиони българи. Просто да свикваме с това, което ни чака.

Ние още не можем да свикнем, че цената на бензина всеки ден е различна, камо ли на тока.

Когато цените по бензиностанциите наближиха 4 лева, настъпи ужас. Когато обаче цените паднаха с поне лев – тишина. Сега пак вървят нагоре.

Каква е причината? Даже Бойко Борисов – с целия си авторитет, вместо

да обясни, че трябва да свикнем с пазара, отсъди като треторазряден популист, че ставало дума за спекула и за "липса на контрол“. И ако беше реално на власт, щеше веднага да прати КЗК и КЗП на проверки за нелоялни търговски практики.

Та позволявам си отсега да прогнозирам какво ни чака. И какви въпроси ще се хвърлят в публичното пространство:

Защо трябва да слушаме Брюксел? Ние колониална държава ли сме?

Защо затворихме реакторите? Кой ни принуди?

Защо не построихме "Белене“? Румен Петков ще обикаля студиата и ще пита от сутрин до вечер.

Защо обещахме този хубав руски реактор на украинците?

Има ли спекула при цената на тока? Държавата защо не се намесва?

За всичко се виновни ЕРП-тата, които печелят на наш гръб и изнасят печалбите в чужбина. Да се национализират!

Дали това не е част от плана Ран-Ът и цели половината българи да измрат?

Верно ли, че украинците плащат по старите цени?

И така нататък...

Не е трудно да предвидим чии партийни знамена ще се веят на площадите. И хората под тях ще стават все повече.

По телевизиите ще показват пенсионери, които днес се оплакват от цената на доматите, а утре през сълзи ще нареждат: "Всичко се качва, не може да се живее!“

Остана ни още малко време. Какво да правим?

Дали да не планираме една комуникационна кампания. И да дадем няколко милиона на едни наши хора – за организиране на кръгли маса и печат на флаери.