©

В предаването ни от четвъртък "Идеи за Стария град" се чуха няколко интересни предложения.

Ванко Филибето - известен плодивски китарист разказа как в Германия, където е живял дълги години, има толкова замъци, че на хората на им правят впечатление. Но когато в замъците се организират рицарски турнири, примерно, тогава към Германия тръгват туристи от цял свят.

Та тази идея бе продължена така - представете си Стария град да стане домакин на поредица турнири. В понеделник - тракийски двубои, във вторник - римски гладиаторски битки, в сряда - турнир на рицари -кръстоносци, в четвъртък "мазни" пехливански борби и т.н.

Актьорът Панайот Добрев - Понко също даде няколко добри  идеи: Нова година да се празнува в Стария град, а не на площада. Стария град да стане център на стари пловдивски игри - на първо място на вдигане на чуркми /хвърчила/.

Силна подкрепа получиха идеите да се направи заведение за пловдивски специалитети - гозби и сладки неща, както и с детки площадки, игри, конкурси да се привличат в определен ден децата.

Получихме писмо интересно писмо от Снежина Ангелова: 

Да  се  покрие  с  ПОДВИЖЕН  ПРОЗРАЧЕН  купол  Античния театър!
Както и да се приведе в нормален вид достъпът до него от подножието и от академията!
До сега  Античният театър е използваем на практика само 2-3 месеца от годината и то за единични концерти или ОФД изяви, а достъпността към него за възрастни посетители,трудноподвижни или инвалиди е почти невъзможен(цяло чудо е, че досега още никой не е осъдил Общината за дискриминация на достъпа).
        При  реализиране на този проект, Античният театър ще е изцяло и целогодишно достъпен. Досега дори през лятото падаха изяви, поради малшанс да завали дъжд на съответната дата, а когато предвидената изява е от гостуващи състави и особено чуждестранни такива, обикновенно не се насрочва друга дата. Ако някой се престраши да обяви концерт не през летния сезон, то безалтернатично се обявява за палата в Панаира и придобива вид на едновремешно партийно събрание.
       Биха могли да се провеждат балетни спектакли, концерти на деца и конкурси за деца, куклен театър, шахматни турнири, турнири по табла, пехливански борби(естествено близки до изначалното предназначение на арената), кукерски изяви, нестинарство, фолклорни фестивали, клоунада, спортни танци,  културни беседи, неделно училише за деца, семинари и т.н. разнообразни мероприятия.
        Като част от подобен проект е добре да се присъедини и заведението до музикалната Акаадмия, над Античния театър. Към момента ,предвид на разкошната панорамна гледка,откриваща се от там и отличната видимост към сцената на Античния театър, то е направо неизпозваемо и на 2% от капацитета му. Би могъл да стане естествено продължение на Античния театър, като екологично заведение: богата разстителност, пещерна облицовка, дървени маси и столове, автентични пловдивски специалитети, млечен кафе бар през деня,сладкиши и лакомства за децата, а вечер : няколко телескопа с инструктор за "звездна разходка"-защо не и на приятния музикален фон на някоя балетна постановка.
        Парите естествено е да дойдат по европейски проект и финансиране от държавата. Достаъчно голям е членският ни внос в Европейския съюз, за да се потърси отговорност за престъпно бездействие от съответните ,отговарящи за културата , длъжностни лица в общината. Ако проблемът е не в нежелание, а във практическата им невъзможност да напишат  читав проект, то да си ходят и да се назначат други пригодни за работа хора или  да се обяви конкурс за проект. За  предпочитане е подобен проект да се реализира със съдействието и участието на Японска фирма, поради прословутата им  технична мисъл, безгранично въображение, естетично чувство ,коректност, точност и трудноподкупност.
        Така Античният театър ще се превърне в безпорна атракция, част от Стария Град и Пловдив. А направено разумно и с много мисъл и въображение, подобно "покриване" в никакъв случай няма да е в разрез със изискванията и загрозяващо или отнемащо  автентичното излъчване.

      Като цало за Старият Град е важно да възвърне автентичната атмосфера и ункален дух на потапяне в застинало сякаш в безвремие,  далече от шума  на автомобилите и  прахта и боклуците, кътче оазис в сърцето на града. Но нека е сърце туптящо, живо. Да се обезопаси с денонощна охрана и художествено осветление. Да има пълна забрана за достъп на автомобили. Да се допуснат или още по-добре да се назначат щатни към общината улични музиканти, фотографи(като атракция със закрит старорвемски фоотоапарат макет,а вътре цифров такъв), художници портретисти, клоун, разказвач на приказки с латерна, мини уличен куклен театър, кукери, продавачи на колички на захарен памук, захарни петлета, локум,боза., сувенири.Да има движение на хора в автентични старовремски носии.

       Но най-вече каквото  да се каже и направи за Стария Град, то трябва да е като част от сериозна цялостна концепция  за  главната улица на града и Пловдив като цяло . Би било прекрасно, ако се иницира  в публичното пространство и дискусия  и набор на идеи за т.нар. Главна, за да не се  оплете само в "н" на брой "Рендета" и нищо повече от това...
Град, в който където и да копнеш за нещо, се разкриват безценни антични находки, но нищо повече от това и град ,през който минава река обрасла в бурени ,е само пример за това как мерзостта докарва неизбежно до запустение: и духовно и физическо.
        Достатъчно перални машини ,наречени МОЛОВЕ се построиха вече, България има нужда от РОДОЛЮБЦИ повече от всякога...

                                                                                                С