©

Не успях да напиша всичко, което знам за Тракия. Петдесет години от нейното създаване са сравнително голям период от време, съпоставяйки го с човешкия живот. Някои спомени са изчезнали завинаги - може би. Но други се появяват ярко в съзнанието ми и не бих искал да ги подмина, без да ги споделя. Каквото си спомням, съм го споделел. За Тракия обаче има още много да се пише и да се каже.

Връшам се в спомените си за колегите от архитектурния колектив на арх.Антон Антонов, създателите на Тракия. Искам да кажа по нещо за тях, защото те бяха великолепната и незабравима за мен дванадесеторка.

Едновременно с този колектив за Тракия работеше и колективът на моя приятел и колега арх.Димитър Рималовски. За него аз бях Доктора, така той винаги се обръщаше към мен. За арх.Рималовски ще пиша друг път. Имам много спомени, тъжни и болезнени за мен, защото арх Рималовски отдавна ни напусна завинаги.

Връшам се назад 50 години, времето на незабравимата за мен великолепна дванадесеторка. Дванадесеторка защото бяхме дванадесет колеги, незабравими и скъпи за мен. Работехме в две стаи на осмия етаж на Проектантската. Работихме за Тракия. Стаите гледаха на запад, от къдете се открива прекрасна гледка към Пловдив и където залязваше слънцето, огрявайки града с последните си лъчи. Незабравими,красиви залези.

Ето как бяха подредени в стаите моите дванадесет колеги.

Арх.Камен Петков. Едър,строен млад мъж, истински левент. Няма го вече. Напусна ни в разцвета на силите си, пълен с енергия и идеи. Един от известната фамилия потомствени архитекти Петкови. Цяла плеада от архитекти във фамилията. Рядко срещано явление. Бяхме близки приятели.Това приятелство беше продължение на приятелството на неговите и моите родители.Баща му,арх.Георги Петков остави трайни следи в пловдивската архитекура с многобройните си реализирани сгради. Спечелил първа награда на международен конкурс за центъра на Пловдив с колектив. Майка му арх.Дора Петкова- Фъсова е една от първите архитекти жени. Фамилията Фъсови е известна на пловдивчани. И тя си има наследник в архитектурата – арх.Светослав Фъсов.

Не мога да забравя часовете, когато с Камен обсъждахме надълго прочетените от нас книги. Как ни е оставало време да четем!? И двамата обичахме да шофираме, да пътуваме.

Пред Камен беше масата на арх.Атанас Бакърджиев – Нанси. Още един мой близък приятел, пловдивчанин. Човекът, който винаги можеше да разведри и най тягостната атмосфера. С ведър характер, с чувство за хумор. Неуморим в работата. Не можа да понесе социализма и малко преди промените се пресели с жена си Таня в САЩ, където живее и до днес. Понякога се завръща в България за кратко. Скоро събориха фамилната му къща. И за Нанси аз бях Доктора, и той така ме наричаше.

Пред Нанси беше масата на архитектурния техник Кристина Ванева-Кресито. И тя ни напусна завинаги, млада.Сбогом Креси!

Пред Кресито стоеше шефът или босът арх.Антон Антонов, както го наричаше Нанси. Ръководител на нашата група, етичен, деликатен, с много чувство за хумор, добряк и веселяк. И той си отиде миналата година завинаги.

Пред арх.Антонов беше масата на арх.Румен Григоров, мой приятел! Жив и здрав и до днес за моя радост. И до днес за Румен аз съм "доктора".

Румен беше главен архитект на Пловдив и на Областта. Общински съветник. Специалист по проектиране на училища. На него дължим училищата в Тракия.

Пред Румен стоеше арх.Пенка Траянова. Отиде да живее в София. Заедно с арх.Мария Сапунджиева проектираха неосъществения музей на авиацията. Работи по жил.блок 13,14,16 - пързалката.

В съседната стая беше масата на арх.Сапунджиева, неуморима в професията. И тя ни напусна.

Като главен архитект след работа идваше, сядаше на масата и започваше да проектира за Тракия.

Откъде тя намираше тези сили и енергия?!

Пред масата на арх.Сапунджиева стоях аз.

Пред мен стоеше арх.Стойчо Иванов. Незабравими са за мен часовете споделени с него, от когото научих много и за архитектурата, и за живота. В последните му минути от живота, когато той напускаше този свят аз бях с него, бяхме заедно, безмълвни.

При него всичко беше оригинално, единствено и неповторимо. За него винаги ще ни напомнят хижа Чернатица и жилищните блокове на ул .Младежка. Безпрецедентно беше неговото завръщане в България от САЩ- мечтата на хиляди българи по онова време та и до днес. Но той се върна! Нещо необяснимо за много хора по онова време и днес! Социалистическите вестници тогава писаха за него: Десет хиляди долара и нито един приятел". Глупости! За доларите не знам, но той имаше много приятели.

Пред Стойчо стояха архитектурните технички Стефка Антонова и Ани Стоянова. Нямаше тогава компютри и те начертаха цяла Тракия на ръка,с рапитографи и шаблони за букви. Огромен труд, който трудно човек може да си представи. Хиляди чертежи начертани от тях, подредени в големи папки.

Пред тях беше масата на архитектурния техник Георги Урумов. Млад,едър красив мъж, който по-късно се ожени за Ели. През всяка свободна минута той рисуваше. С молив или флумастри и правеше интересни картини. Не знам как беше получил силното си телосложение , на което всеки би завидял. Ако спортистът, копиехвъргачът арх.Вальо Маринов можеше да разтегне 20 пъти пружините, то Гошо ги разтягаше 60 пъти и то без усилие. Всевишният беше му дал не само физическа сила, но и талант да рисува. И той рисуваше с успех. Бях на първата му художествена изложба преди доста години в галерията на ул.Гладстон. Последваха още много негови успешни изложби в България и Европа.

Отиде си и Гошо -изведнъж, внезапно, неочаквано.

Дванадесторката намаляваше с годините жестоко и болезнено.

Няма я вече дванадесеторката. Животът я разполови и пренесе половината и в отвъдното. Няма ги моите скъпи колеги и приятели Камен, Кресито, Антон, Мария, Стойчо, Гошо!

Вижте филма са създаването на Тракия

https://www.youtube.com/watch?v=8GLf0RYGFTs

 арх.Олег Каразапрянов

oleg5@abv.bg

02.08.2022г.