©

По Пловдивската телевизия  имаше предаване за курорта Слънчев бряг.

Зрители разказваха своите спомени за този незабравим курорт през онези години.Някои разказваха с възторг, други с умиление.

Слънчев бряг и днес го има,но нищо не е така като беше навремето. За съжаление.

Заслугата за създаването и изграждането на този курорт е на арх.Никола Николов. По неговите проекти бе изградено всичко. Като се започне от градоустройственото решение и се стигне да последния изграден хотел по онова време. И всичко беше сполучливо, успешно. Никой нямаше право да прави нещо там без съгласието на арх.Николов. И е било правилно.

Запазил съм си моите детски спомени. Обичам да се връщам назад в годините и си припомням за това прекрасно място.

На море по онова време родителите ме водиха в Бургас. Нощувахме  в частна квартира. Хотели имаше , но не за българи. Често ме водеха от Бургас на Слънчев бряг. Имаше редовни автобуси до там. И за да облекчат пътуванията там,  командироваха автобуси от Пловдив и други градове.

Автобусите спираха в центъра на Слънчев бряг, имаше направена спирка. На спирката имаше едни железни ограничения, в които чакащите се нареждаха, без да могат да се пререждат, защото пътуващите бяха много. До спирката по късно направиха квартирно бюро за настаняване. Срещу спирката ,на отсрещната страна на улицата или по точно пътят за Варна беше ресторант Палма на два етажа. По този път малко по на север беше поликлиниката и милицията.

Спомням си разказите на един приятел на баща ми, който е работил в просветата Пловдив и той е трябвало да организира на терена на Слънчев бряг първите средношколски лагери.На този терен не е имало нищо освен тръни и много змии. Дървета на е имало, било е голо и пусто. Е,имало е два кладенеца. Имало е и красиви пясъчни дюни, образувани от фин златист пясък. Никъде другаде по нашето черноморие няма такъв пясък с цвят на злато, фин, мек, красив. Защо ли никой не му обръща заслуженото му внимание?! Тук пясъкът е уникален,неповторим,красив.

Става въпрос за годините 1954- 1956. Средношколците са спяли в палатки за по 8 легла. Кухнята е била под един навес,  готварската печка е работела на дърва, събирани от околността. Столовата е била под примитивни навеси. Имало е цистерна за питейна вода, която редовно се е зареждала.

Минават години. Излиза постановление за изграждане на Слънчев бряг и строителството започва по направените от арх.Николов проекти. Изграждат се първите хотели и ресторанти. Прокарват се асфалтирани алеи. Тук се пренасят се вековни дървета от Странджа. Засаждат се много цветя. Всичко е много добре уредено, красиво,чисто.Плажът беше безплатен. Дори можеше да си постелеш хавлия и да си опънеш чадър.

Идват и първите гости от чужбина. Германци от Източна и Западна Германия, чехи, поляци и някой друг руснак. Хотелите са ниски, на два-три етажа. Има и едноетажни къщички както комплекс "Меркурий". На англичаните не им харесват нискоетажните хотели и тогава изграждат красивия многоетажен хотел "Глобус" съвсем близо до плажа. Няколко години наред в този хотел идваше една група от петнайсетина българи, станали американски граждани. Най малкият беше бебе, а най възрастният на около 80г., който по обед си отиваше да почива в хотела. След доста години се изгради и хотел "Кубан".

Но за българите тук няма място, нито в хотелите,  нито в ресторантите. Единствено в ресторант Палма се допускаха българи. Така беше първите години. По късно с карта от Балкантурист за 140 лв.човек можеше да изкара тук 14дни при отлични условия. С картата даваха едни талони на стойност 80лв., с които можеше да плащаш на всякъде из комплекса. Много посещавани ресторанти бяха "Вятърната мелница"  и "Хански шатри". Печеното пиле беше хит в ресторантите. Порцията от половин пиле и една бира струваше около 7лв.

Много посещавано беше Казиното, съвсем близо да брега на морето. То не беше никакво казино, а един обикновен ресторант.

Голяма атракция беше Вариатето. Сграда с много оригинална архитектура отвън и отвътре. Масите с местата за сядане бяха разположени амфитеатрално и осигуряваха много добър поглед към дансинга. А той беше от стъкло, под което бяха монтирани светещи тела. За да посетиш вариетето трябваше предварително да си купиш куверта,  за която имаше дълги опашки. Руските групи ги водеха под строй и като влезеха във вариатето онемяваха. Клиентите онемяваха и от цените във вариатето, .веднъж го посетих  с  едно приятелско семейство. Мъж с жена си и дъщеричката им. За да му излезе по евтино мъжът си поръча ракия. Поръча и доматен сок за детето и жена си. Тук доматеният сок струваше около 3лв. бутилката, а в магазините беше 28ст. За чужденците - предимно западногерманците, имаше яхт клуб. Идващите тук западногерманци с яхтите си задължително трябваше да акустират в яхт клуба, който се охраняваше много строго. Няколко пъти източногерманци се опитваха да крадат яхти и да бягат с тях в Турция.

До яхт клуба имаше евин и адамов плаж. Колко бяха посещавани не знам, но специално на евиния плаж чехкините развиваха мощна търговия. Продаваха какво ли не, а българките купуваха.

Нудиски плаж имаше по целия бряг от Влас до Слънчев бряг. Една тясна около метър ивица, покрита с чакъл и камъни, без пясък. Постилаш хавлия и лягаш гол. Но тогава нудизмът беше забранен. От време на време минаваха милиционери и глобяваха.

Много на мода съблазнително и предизвикателно тогава беше да преспиш с чужда жена в хотел.

Но милицията не спеше. Рано сутрин милиционерите тръгваха по хотелите, тропаха по вратите на стаите и тежко ти ако те хванат с чужда, семейна жена.Хванатите  "нарушители" ги нареждаха пред вратите на хотелските стаи. От милицията изпращаха порицателни писма до местоработата на клетите нарушителите.

Какви години бяха тогава! Години изпълнени с летни емоции,море, слънце, жени.

Вече всичко е само история, спомен.

                                                                                                                                                                  арх.Олег Каразапрянов

                                                                                  oleg5@abv.bg

06.08.2023г.