©

Едуардо Галеано, авторът на култовата "ФУТБОЛЪТ НА СЛЪНЦЕ И НА СЯНКА" ("Библията на този красив спорт."- El Tiempo, Колумбия; "Най-добрата история на южноамериканския футбол, писана някога."- Jornal do Brasil, Бразилия), която от миналия петък може да бъде намерена по книжарниците с логото на ИК Жанет 45, успя да изпрати на преводачката си Нева Мичева текст за току-що завършилото Световно само ден след края му. Текстът пристигна след отпечатването на книжното тяло, но успя да влезе в красивото томче под формата цветно приложение в самия край на книгата. Така текстът за Мондиал 2010 излезе най-напред не на испански, английски или китайски, а на български език.

"Футболът на слънце и на сянка" не е първата книга, която Галеано пише за любимата си игра, но със сигурност е най-четената. Публикувана е през 1995 г. и оттогава е преиздавана многократно, превръщайки се в международен образец на писането за футбол. На всеки четири години писателят я осъвременява с новите си наблюдения за поредното Световно първенство.

Предлагаме ви кратък откъс от текста за Мондиал 2010.

"В течение на месец планетата спира да се върти и мнозина от обитателите й притихваме, затаили дъх. Нищо чудно - това се случва на всеки четири години. Необичайната подробност е, че този Мондиал е първият на африканска земя.

Отритнатата, обречена на мълчание и забрава Черна Африка за мъничко успява да привлече световното внимание - поне докато трае турнирът.

Трийсет и две страни се борят за Купата на десет стадиона, коствали на домакините цяло състояние. И не е ясно как ЮАР ще успее да поддържа активни тези бетонни великани, многомилионно прахосничество, което може лесно да се обясни, но е трудно да се оправдае в една от страните с най-много несправедливост в света.

Най-красивият от стадионите, във формата на цвете, разтваря гигантските си венчелистчета над залива на име Нелсън Мандела.

Мандела е героят на това първенство. Повече от заслужена проява на почит към пионера на демокрацията в държавата. Неговата саможертва е дала плодове, които по някакъв начин са видими по целия свят. Така или иначе, в ЮАР чернокожите продължават да са най-бедните,
най-онеправданите от полицията и най-засегнатите от бедствията - негри са просяците, уличниците и безпризорните хлапета, "заметени под килима" в навечерието на Мондиала, за да не правят лошо впечатление на гостите.

В рамките на турнира проличава, че африканският футбол е запазил своята пъргавина, но е загубил непосредствеността и фантазията си - много тичане, малко танц. Някои наблюдатели смятат, че треньорите на африканските национални отбори, почти всичките европейци, са допринесли за тяхното "охладняване". Ако е така, значи са направили истинска мечешка услуга на един футбол, който ни обещаваше много радост. Африка се е лишила от най-добрите си качества в името на ефикасността, а ефикасността в крайна сметка не проработва. Една-единствена африканска страна попада сред осемте най-добри тима, но съвсем скоро и Гана се прибира вкъщи. Никой от африканските отбори не "оцелява", дори този на домакините.

Мнозина от африканските играчи, достойни за забележителната си футболна традиция, живеят и играят на континента, поробил дедите им. В една от срещите на Световното като противници на терена излизат братята Боатенг, синове на баща ганаец: Кевин-Принс с фланелката на Гана, Жером - с тази на Германия.

От националите на Гана никой не играе в ганайския футболен шампионат.

От националите на Германия всички играят в германския футболен шампионат.
Подобно на Латинска Америка, Африка изнася работна ръка и работен крак.

Джабулани е името на топката за турнира през 2010-а. Тя е опърничава и се държи като насапунисана, изплъзва се от ръцете и не се подчинява на краката. Тази новост от Адидас е натрапена на първенството, въпреки че никак не се харесва на играчите. Но от цюрихските си
палати властелините на футбола не предлагат, а налагат.

Така са свикнали.

Грешките - и леките, и тежките, - допуснати от някои съдии, за кой ли път недвусмислено илюстрират онова, за което здравият разум настоява от много години.

Здравият разум вече не просто плаче, а пищи - все напусто - за възможността арбитърът да си прави справка с близките планове, заснети от камерите, когато решаващи детайли от мача се оказват объркващи за невъоръженото око. Съвременните технологии позволяват човек да прави подобни проверки бързо и естествено, точно както хвърля поглед към друг един инструмент - часовника си, - за да измери времетраенето на мача. Всички останали спортове - баскетболът, тенисът, бейзболът, плуването и дори фехтовката и автомобилизма - са въвели в ежедневната си практика електронните помощни средства. Не и футболът. Да не звучеше толкова подозрително, обяснението на неговите "чорбаджии" щеше да е просто смешно: Грешката е част от играта, казват те и ни оставят със зяпнала уста да откриваме как errare humanum est.*
("Човешко е да се греши." - б. пр.)

Най-доброто спасяване на гол на първенството през 2010 г. не е дело на вратар, а на нападател: в последната минута на решаващ мач уругваецът Луис Суарес спира с две ръце хлъзгавата Джабулани на голлинията. Евентуалният гол би изхвърлил страната му от състезанието, ала така, заради пристъпа си на патриотична лудост, от играта отпада само Суарес - не и Уругвай.

Уругвай, последният класирал се за Световното отбор, след мъчителни за националите му квалификации, играе през цялото първенство без да се отпуска, и е единствената латиноамериканска държава, която стига до полуфиналите. Кардиолози предупреждават чрез уругвайските вестници: прекомерното щастие може да е вредно за вашето здраве. Но ние, безчислени уругвайци, които иначе рискуваме да умрем от скука, на драго сърце прегърнахме тази опасност и улиците ни се превърнаха в празнични шествия. Така де - правото да честваш собствените си заслуги е винаги за предпочитане пред съмнителното удоволствие от чуждите неблагополучия. Накрая Уругвай заема четвъртото място - нелош резултат за единствената държава, заради която Монди алът в крайна сметка не се превърна в някакво подобие на Европейско първенство по футбол. Не е случайност и че уругвайският таран Диего
Форлан е избран за най-добър играч на турнира.

Спечелва Испания. Тази страна, която никога не е стигала до световния трофей, си го отвоюва честно, благодарение на своя солидарен футбол - един за всички, всички за един! - и на удивителната ловкост на един малък вълшебник на име Андрес Иниеста.

Холандия остава на второ място след финал пълен с ритници, с които извършва истинско предателство спрямо най-добрите си традиции.

Шампионът и неговият подгласник от предишното Световно се прибират у дома, без дори да успеят да си разопаковат багажа. През 2006 г. Италия и Франция се срещат на финала. През 2010 г. - на изхода на летището. В Италия все по-силно зазвучават критичните гласове против футбола, целящ най-вече да се попречи на противника да играе. А във Франция футболното злополучие предизвиква политическа криза и разбужда расистките бесове, защото по-
вечето играчи, пели Марсилезата по южноафриканските стадиони, са чернокожи.

На този Мондиал бе потвърдено, че играчите се контузват със симптоматична честота - дошли са съсипани от изнурителния работен ритъм, в който безнаказано ги пришпорва професионалният футбол. Ще кажете - та някои от тях са забогатели именно от него, и то страшно забогатели, - но това е истина само за звездите, които, освен че участват в два и повече мача на седмица и тренират ден и нощ, жертват в името на консуматорското общество броените си свободни минути като продават гащи, коли, парфюми и самобръсначки или позират за корици на луксозни списания. Такъв е нашият абсурден свят: на Земята съществуват и роби-милионери.

Двете най-шумно обсъждани и най-нетърпеливо чакани футболни величия не се явяват на срещата с почитателите си. Лионел Меси се опитва да не отсъства, прави каквото смогва и нещичко от усилията му се вижда. Разправят, че и Кристиано Роналдо бил там, само дето
никой не успява да го зърне: може би е твърде зает със себе си, за да се занимава с публиката.

Ала неподозирана нова звезда изплува от дълбините на морето и се издига до най-шеметните висини на футболните небеса - един октопод, който живее в аквариум в Германия. Викат му Паул, макар че заслужава дасе казва Октодамус.

Преди всеки мач той предсказва резултата. Дават му да избере между миди, сложени в хранилки със знамената на съответните страни в двубоя. Той изяжда мидите на победителя... и не сгрешава нито веднъж.

Октоподът-оракул, който сериозно повлиява на залаганията, е следен от футболния свят с религиозно благоговение и е обичан и мразен, че даже и клеветен от сърдити коментатори като моя милост (когато Паул обяви победата на Германия над Уругвай, си позволих да го
нарека публично "долен продажник").

Когато Мондиалът започна, на вратата на дома си закачих табелка: Затворено поради футбол. Когато месец по-късно я свалих, вече бях изиграл шейсет и четири мача с бира в ръка, без да помръдвам от любимото си кресло. Този подвиг ме изтощи, но макар и с изтръпна-
ли мускули и продрано гърло, вече чувствам носталгия.

Започват да ми липсват нетърпимото бучене на вувузелите, емоцията от головете, неподходящи за хора със слабо сърце, красотата на най-добрите отигравания, повторени на забавен каданс. Мъчно ми е и за празника, и за траура, защото понякога футболът е радост, от която боли, а музиката, с която се честват онези победи, дето карат и мъртвите да се разтанцуват, неусетно прелива в гръмкото мълчание на празния стадион, където някой - разгромен, сам и неспособен да помръдне - седи и нещо чака посред огромните пусти трибуни..."