©

Бойко Борисов отново е победител. Петицата, която си даде за първата година управление, стана на Шестица.

Всъщност той направи това, което президентът Първанов се мъчи да направи от 7 години - да махне посредниците при доставката на газ. Евентуално след година и половина.

Можем ли да говорим вече за линия "Първанов - Борисов"? Какво е общото?

Всъщност това е линията "Тодор Живков" - няма какво да се лъжем.

Бившият ни пръв партиен и държавен ръководител успяваше да договори с руснаците преференциални цени на горивата, благодарение на което агонията на неконкурентноспособната ни икономика просто се удължи.

Сега остава само да приватизираме всички фирми в газовия бизнес, които се пречкат в краката на държавния любимец "Булгаргаз". Което си е вече линия "Уго Чавес".

"Руската страна прагматично строи цените на чисто икономически принципи." - признава Бойко Борисов.

Световната практика показва, че никой не се е преборил с икономическите принципи. Най-много да е получил временни отстъпки. Или даже само обещания.

Кое е по-лесно - да се бориш като лъв една нощ за няколко процента отстъпка или да работиш планомерно години, докато икономиката на държавата стане конкурентноспособна, а гражданите й да имат доходи, които да им позволят да си плащат парното? Доколкото все още го има.

Всъщност голямата победа вчера прилича на рязането на ноктите на краставия. Така той за известно време по-трудно ще се чеше.

Вместо да се лекува краставата ни държава.

Борбата с икономическите принципи е основен принцип в българската политика на всички нива.

Онзи ден пловдивският кмет Славчо Атанасов призова да тръгнем към "жълтите павета" - ако не се отмени ликвидирането на пловдивската опера.

По-долу в сайта имаме анкета на тази тема.

От два дни пощата ни е засипана с петиции от кого ли не - да спасим пловдивската култура. Никъде не срещнах елементарен икономически анализ и предложение как да се излезе от кризисната ситуация. Само заклинания, политическа пропаганда и плач за някаква "духовност".

Повече от ясно е, че в този момент Пловдив няма потенциал да поддържа опера.

В същото време не може с един подпис да се оставят хора на улицата - голяма част от тях талантливи.

Може би някой трябва да направи точна сметка - кои институции на държавна издръжка си заслужава да получават помощ и колко да бъде тя, какво е бъдещето им, каква е нуждата от тях и кои просто паразитират върху обеднялото ни общество.

Всъщност дотациите, на които са свикнали толкова много хора, не се дават от Бойко Борисов или от министър Дянков - те излизат от джоба на всеки от нас.

Ако спасим операта, всъщност пак ще отрежем ноктите на краставия. Докато му поникнат нови.

В цялата шумотевица около т.н. "геноцид над Пловдив" никъде не срещнах анализ за това какви кадри бълват учебните ни заведения.

Истината е, че всяка година услужливата ни учебна система създава армия певци, музиканти, актьори, художници, дизайнери, пиари и прочие млади хора с престижни професии, но с минимални перспективи за работа по специалността.

В момента се търсят под дърво и камък заварчици, но никой не иска да става заварчик. Иска да е пиар в кабинет, да пуска пресрелийзи и да получава поне 1000 евро заплата.

А как да си излекуваме крастата - дали някой в тази държава търси отговор на въпроса?

Защо при тези ниски заплати част от икономиката ни е неконкурентноспособна? Не трябва ли да се изключи системата за изкуственото й поддържане?

Защо в Македония селскостопанската продукция е с по-ниска себестойност?

Защо в Германия държавата не поддържа някакъв си държавен  "Дойчегаз" - примерно, а провежда политика за енергийни икономии и стимулиране на алтернативно енергийно потребление?

Защо в Италия - родината на операта, държавата се грижи само за пет опери?

Колко са държавните филхармонии в Америка?

Колко души работят в БТВ и колко в БНТ?

До какво доживяхме - руснаците да ни учат на "чисто икономически принципи".