©

Сигурно все още има пловдивчани от Понеделник пазара, които си спомнят за тази закусвалня на ул."Патриарх Евтимии" №52, непосредствено до бакалницата.

Не си спомням до кога я имаше. Събориха я. Закусвалнята беше на първия етаж в двуетажна сграда с оцветени в сив цвят фасади. Едва сега, от дистанцията на времето си, мисля, че тази сграда - не толкова стара, строена някъде около тридесетте години, си имаше своите достойнства.Тя е една от тези сгради, каквито има все още в Каршиака, по ул."Карловска" и на някои и други места из града.Тези сгради не са носители на някакви особени архитектурни качества, но те предават характерния облик на Пловдив.

Сега на нейно място има нова, лъскава сграда, резултат от строителната вакханалия в града.Точно там, където беше закусвалнята, са направили модерен бръснарски салон.

Едва ли гости на Пловдив,отивайки към Стария град, ще обърнат внимание на на новата,модерна сграда с бръснарницата.

Спомените ми за закусвалня "София" са още от детските ми години,когато бях 5-6г. Много бях щастлив, когато родителите ми сутрин, преди да отидат на работа от там ми купуваха вкусни закуски.

Над закусвалнята имаше голяма рекламна табела, на която с красиви ръкописни букви беше написано "Закусвалня София". По едно време на мястото на тази табела се появи друга, на която пишеше "Закусъчна". Не след дълго върнаха старата табела.

Вътре помещението, където се продаваха закуските, беше около 3/4м. Имаше тезгях за продажба, под който имаше стъклена витрина, където нареждаха алуминиевите тави със закуските. Непосредствено до закусвалнята беше помещението, където приготвяха закуските.Тези две помешения бяха свързани с врата, на която имаше шубер.

Закусвалнята започваше работа сутрин точно в 4,00часа. Все още в ушите ми звучи трясъкът от вдигането на ламаринената ролетка, който ме събуждаше, особено през лятото, когато прозорците нощно време стояха широко отворени.

Повечето магазини тогава имаха такива ролетки, боядисани с блажна боя в сиво или охра. Сигурно е събуждала и други съседи, но никой не се оплакваше и не протестираше. Защо бяха тези ролетки? Не бях чул да се правят опити за кражба,а и какво би можеше да се открадне от там?

Идваше камион, който донасяше брашно в конопени чували. мармалад в сандъчета от шперплат, олио в гюмове, сол, мая, захар и всичко, което е необходимо. Разтоварването на тези стоки ставаше с много шум, прибираха тавите от предишния ден с много тракане.Чуваше се силен говор,приказки .Цялата махала кънтеше. И така години наред, независимо дали е лято или люта,снеговита зима.

Някъде към 6,30 часа закуските вече бяха готови, познаваше се по аромата на току що изпечено тесто. По това време хората вече тръгваха на работа и минавайки оттам можеха да си купят от вкусните закуски. А закуските наистина бяха много вкусни.

Разнообразието им беше голямо. Имаше триъгълни банички, кифли с мармалад от 9ст. и кифли с орехи, гевреци не по лоши от онези на "Гюро Михайлов". Имаше едни масленки във форма на ромбоид, оваляни в пудра захар, които се топяха в устата и струваха 5ст. Мекиците бяха много вкусни по 3ст.бройката. В средата тестото беше хрупкаво, по краищата меко, не жилаво и вкусно. Бяха нанизани на едни железни шишове и така ги слагаха в тавата посипани с пудра захар. Имаше и ореховки направени от белтък на яйце и счукани орехи във форма на питка с диаметър 8см., дебели половин сантиметър с лъскава горна част в резултат на изпичането.

Имаше и тутманици.Изпичаха ги в тави почернели от много употреба .Продаваха ги на парчета във форма на куб със страна 8см.

Най много обичах милинките, струваха по 15ст. Изпичаха ги във специални форми с къдрави стени. Състояха се от отделни парченца, колкото една голяма хапка. Точно в средата имаше едно по-голямо парче в което имаше съвсем малко сиренце.За мазнина се ползваше свинска мас. Брашното беше истинско, от българска пшеница, не от фуражната с която хранеха свинете. Тогава все още имаше много българска пшеница, от която правеха качествено брашно. И хлябът беше качествен истински и евтин. Типовият струваше 15ст., добруджа . 26ст.Вероятно бяха дотирани от държавата. На селяните по селата им идваше по изгодна да си хранят кокошките и прасетата с хляб. По правило хлябът беше с тегло 1 кг. В хлебарниците можеха да ти отрежат половин или четвърт хляб.

Милинката беше любимата ми закуска, която винаги ядях с удоволствие, но никога не можех да изям една цяла. Засищаше много.

Милинките и мекиците свършваха първи. Не си спомням дали имаше боза. Имаше лимонада,от онази жълтата в стъклени шишета.

Независимо дали си купуваш баничка, мекици, милинки, продавачката в бялата престилка ги хващаше с една лъскава щипка и ги посипваше обилно с много пудра захар от една цилиндрична ламаринена кутия, надупчена на дъното.Много често клиентите искаха да им посипят закуската с още захар. Не беше проблем и нищо допълнително не се заплащаше. Кило захар струваше 90 стотинки. По едно време за кратко цената на захарта стана 60ст.

Закуските ти ги даваха в една дебела сива амбалажна хартия.

Съвсем наблизо имаше две училища- Йоаким Груев и Маразлията, в които учеха много ученици.В голямото междучасие,някъде към 10 часа почти нямаше ученик, който да не си купи някаква закуска. Дори се образуваха малки опашки.

Наблизо друга закусвалня нямаше. Имаше две сладкарници, но в тях освен застояло руло с мармалад за 30ст. друго нямаше.

След 10 часа всичко беше продадено и изядено.

Започваха да почистват, да метат и мият и към обед затваряха закусвалнята готова в очакване на следвашия ден.

арх.Олег Каразапрянов

10.06.2023г. oleg5@abv.bg