©

ПО ПОВОД ИЗЛЪЧЕНОТО В ПЕТЪК ПРЕДАВАНЕ "СПОМЕНИ ЗА ТРАНЗИСТОРИТЕ“

https://www.youtube.com/watch?v=z5MT_pTR10A

ПОЛУЧИХМЕ ИНТЕРЕСНО ПИСМО ОТ АРХ.ОЛЕГ КАРАЗАПРЯНОВ:

Днес гледах и слушах по ПОТВ коментариите за транзисторите.Ето какво си спомням.

Преди около 50 г.си купих "Жигула", но на нея вече отзад със сребристи букви на латиница пишеше "Лада". Повикаха ме в Мототехника на Карловско шосе. Отидох още същия ден да си я получа.Влязох в нея и видях, че бяха монтирали радиоапарат. Мисля, че беше марка Респром, българско производство. Останах поразен от недодялания вид на радиоапарата, също и от начина, по който беше монтирано радиото. Радиоапаратът имаше доста големи размери и беше закрепан по най-първобитния начин с някакви метални скоби. Можеше да лови само средни вълни и може би и дълги. За този радиоапарат трябваше да платя допълнително около 200лева.

След големи разправии успях да се отърва от радиоапарата. Колата я купих на 9 ноември, още си пазя фактурата. Знаех,че на Ладите, които ги изнасят на запад, са монтирани радиоапарати Блаупункт и антената е монтирана отляво. Ладите имаха специално място, където можеше да се монтира радиото. Трябваше да се махне едно малко капаче и там да се пъхне радиото.Имаше и определено място за монтаж на високоговорителя.

Пролетта на следващата година имах пътуване до Германия. Мислих от там да си купя радиоапарат за колата. В Унгария,град Сегед в къмпинга, в който преспах и който се казваше "При Кати", собственичката ми каза, че в града мога да намеря хубав радиоапарат за колата. Дори ми каза къде има такъв магазин. Намерих магазина и купих радиоапарата. Цената беше около 150лв. От магазина ме насочиха в работилница, където ми монтираха радиото. Унгарците бяха изключително любезни и услужливи. Много бързо монтираха радиото. Включих го и от високоговорителя зазвуча известната тогава група "Неотон фамили". Радиото беше с доста малки размери,но много качествено.Имаше обхват за средни,къси и UKV вълни. В Унгария и на запад от Унгария хващах всичките обхвати. В България UKV още нямаше,а на тези вълни звукът беше най-качествен. У нас тази честота заработи доста по късно.

Авторадиоапаратите тогава създаваха доста проблеми. Разбиваха колите и ги крадяха. Освен това катаджиите спираха и искаха да представиш документ, че си го купил. Искаха и документ, че си платил годишната такса, каквато тогава трябваше да се плаща и за домашните радиоапарати.

Бях десетина годишен когато се запалих по радиолюбителството. Близо до понеделник пазара,срещу църквата "Св.Марина" имаше работилница за ремонт на радиоапарати. Началник беше чичо Куюмджиев, възрастен мъж, работил някога в Германия в завод за производство на радиоапарати. С работата на ламповите радиа бързо се запознах, но на мода вече бяха транзисторите. Мечтата ми беше да си направя транзисторен радиоприемник. Дълго избирах подходяща транзисторна схема на радиоприемник. Трябваше едновременно да е лесна за изпълнение, да се намират части за нея и разбира се да осигурява добро радиоприемане. Литература имаше много. Но с намиране на радиочасти беше истински проблем. Ползвах "Станцията на младите техници" от където успях да се снабдя с доста части. Магазин за радиочасти имаше и до тогавашния Нармаг, но в него почти нищо не се намираше. Бях си направил списък с необходимите ми части и ден през ден минавах от там. По едно време ми стана неудобно и дадох списъка на баба ми и тя често минаваше в магазина. Продавачът беше усмихнат, услужлив. Един ден казал на баба ми да ме заведе да ме види. Като ме видя, каза "ти ли си бил"?,идвай, не се притеснявай.

Намерих необходимите части за транзисторния радиоапарат и започнах да го сглобявам. Най-голямата част беше високоговорителят. Намерих подходяща дървена кутия, в която да побера всичко. За да се чува високоговорителя на подходящо място, пробих дупки.

Радиочастите монтирах на тънка гетинаксова плочка. Служих си с поялника без никакви проблеми. Тогава не продаваха готови припои, но в музикалния магазин на Янко и Аргир имаше колофон, който вършеше чудесна работа. По трудно се запояваше литцендрата на феромагнитната антена, но и с това успях да се справя.

В края на пролетта направения от мен радиоприемник беше готов. Разбира се ловеше само средни вълни и по-силните радиостанции нощно време, със залязването на слънцето и с падането на озоновия слой броят на станциите се увеличаваше.

Лятото морето ме очакваше и аз исках да слушам радио от направения от мен радиоприемник. Трябваше да изпитам разочарование. Успявах да ловя само турски и румънски радиостанции. И до днес за съжаление на нашето черноморие няма качествен радиопредавател.

Знаех, че в Пловдив по онова време има клуб на радиолюбителите,на Джумаята. Някои от тях бяха многа напреднали, защото имаха радиопредаватели, с които можеха да се свържат със свои колеги от целия свят.

Запалих се и аз да имам такъв радиопредавател,да мога да се свързвам с хора целия свят. Направата обаче се оказа сложна работа, защото самият апарат е сложен. От друга страна набавянето на много и различни радиочасти бе проблем. Яви се и един неочакван и неподозиран от мен проблем.Тогава все още не знаех никакъв чужд език. Проблемът нарастваше. Живеехме в социализма, наложен ни с оръжие от братския СССР. Властите контролираха и следяха всичко. Не трябваше да знаем как хората живеят в западните държави, а те живееха доста по добре.

За да имаш радиопредавател, трябваше да си пълнолетен.Трябваше да имаш регистрация не знам си къде. Най вероятно в милицията. Помещението, в което е радиопредавателят, трябва да е обезопасено,не може всеки да има достъп до него.

Нямах избор,трябваше да се откажа от радиопредавателя.

арх.Олег Каразапрянов

oleg5@abv.bg

13.06.2023г.