©

Мъжките държанки са опасно явление. Те идват ненадейно, напористи, обаятелни и със завидни сексуални умения. Умело се прикриват, докато напълно не обсебят жената до себе си..и портфейла и.. Преекспонира се темата за девойките "златотърсачки" - как търсели скъпи коли, големи ланци..апартаменти, почивки...Само, че краят на тяхната връзка е като зле-завършен финал на приказката за Пепеляшка. Принцът е взел своята "каляска Mercedes", изгонил я е от двореца и от съжаление и е оставил роклите, може би за да и напомнят за него и щедростта му. Приказка за бедният селянин, който се вкопчил в Принцесата и я е накарал да го издържа няма. Може би в момента се пише..и може би както повечето ценности в 21 век, взаимоотношенията между него и нея са се извратили до такава степен, че са разменили местата и ролите си в обществото.
С тези си разсъждения искам да стигна до извода, кое явление е по-опасно - "държанката" или "златотърсача"?

"Бяхме щастливи с Виктор, докато той не напусна работа. Спестените пари свършиха и той нямаше от къде да вземе. От двамата само аз работех и трябваше да останем на моята издръжка. Казваше, че търси постоянно по обяви, но нищо не става. Естествено трябваше да покрия разходите му за бензин, за храна..и да му давам "да си има".

..Първо си помислих, че е период. За един-два месеца, все ще си намери работа..

Месеците си минаваха, а положението си беше същото. Работа за него "все нямаше", а на мен започваше да ми става трудно да издържам и двама ни. Излизахме все по-рядко, а той постоянно мрънкаше как не му се стояло вкъщи, колко сме млади, а не излизаме. Колкото и да си бях обещавала, че вече няма да харча пари за щяло и нещяло, пак склоних. Имаше нужда от маратонки - купих му. Искаше да ходим на море - отидохме, естествено на моя сметка. Малко по-малко взе да ми писва. Взех да го обвинявам, че това не са мъжки постъпки и е крайно време да се вземе в ръце. После съжалявах, че съм го казала, защото...

...не трябва да го оставям в такъв труден момент...

Продължавах да давам, а той да взима.

...Цяла година и нито една работа не беше като за него...

Накрая дори не си правеше труда да търси, тъй като в интернет обявите били фалшиви. Не издържах и след много размисли взех трудното решение - да го оставя. Той ме обвини, че съм го използвала. Защо мъжете са тези, които трябва да плащат издръжката?!"

Златотърсачите са нагли хора. Те живеят с ясното съзнание, че са прави и така е редно. Като пиявици се впиват в своята жертва, а после в следващата..докато накрая не намерят достатъчно глупава и наивна жена, която хем да ги спонсорира, хем да търпи унижението да си използвана.

"От заможно семейство съм. Живеех си живота, имах връзки, но несериозни, докато не се запознах с НЕГО. Той беше футболист в непроспериращ провинциален отбор. Беше много настъпателен.

На моменти се страхувах от него

Защото ме обсебваше напълно. Непрекъснато ми звънеше за да ме пита с кой съм, къде съм. Обясняваше ми колко сериозни чувства има към мен и как някой ден иска да се оженим. Признавам си..и аз се бях увлекла. А и за него беше невъзможно да излизаме на местата, на които аз съм свикнала.

Жал ми беше за него

Затова малко по-малко започнах да го черпя. Подарявах му скъпи подаръци.

На него взе да му харесва и започна сам да си иска..

Дойде моментът, в който му отстъпих колата си и пълних резервоарът му. Той се промени. Не беше скромен както в началото. Не беше толкова внимателен и любвеобилен. Явно бях допуснала нещата да стигнат до там, че да получава, без да е нужно да се подмазва. Излизаше без мен. Общи приятели дори ми казваха, че са го засичали с други момичета. Аз не вярвах,защото не можех да си представя, че има толкова нагли хора. Но разбрах, когато един ден не видях с очите си."

Защо жените са толкова меки и наивни? Защо е толкова лесно да ни манипулират? Дали защото сме суетни и се стапяме, когато ни кажат два-три комплимента? Защо сме толкова търпеливи и чакаме нещата да стигнат до най-лошото за да си отворим очите? Защо търсят съжаление и съчувствие, когато те трябва да са силния пол? Те трябва да са тези които да ни бъдат опора и да ни дават стабилност. Напоследък българските мъже са станали и по-мързеливи. Не им се работи, така е по-лесно. Защото или ще си живеят при мама и татко, или ще имат до себе си добра и щедра приятелка. В началото избиват комплекси, че тя е по-успяла, но после им харесва. На готово винаги е по-добре!

Но да се върнем на темата. Унизително е Той да се остави на Нейната издръжка. В стремежа си да се докажем в едно мъжко общество, сме загубили женските си права. Не е престъпление да искаме романтика, не е нахалство да си мечтаем за някое подарено цвете, ей така без повод. Понякога е редно обичта да се подплъти с материалност. Но не апартаменти и коли, а нещо дребно, с което да знаеш, че ще зарадваш човека до себе си. Историите за жените-държанки са само мит, измислен от комплексари, които няма какво друго да предложат, освен състояние. Истината е, че жените търсят сила и сигурност, а мъжете - заместнички на своите майки.