©

Като малък 6-7-8 годишен често страдах от простуди, хрема, кашлица, което беше нормално за всяко дете. Не ме пропуснаха и характерните инфекциозни детски болести като шарки, магарешка кашлица, скарлатина, морбили и не помня още какво.

Имаше една първа поликлиника,която се намираше в национализирана жилищна сграда близо до тогавашното кино "Култура". Но не си спомням родителите ми да са ме водили там на лекар за лечение. В тази поликлиника имаше ренгенов апарат. Не си спомням да е имало случай, когато детето се разболее и майката да го грабне и да хукне обезумяла да обикаля ДКЦ и болници, където е посрещната не така дружелюбно, както трябва, да чака с часове, да се моли като просяк. И току виж, докато чака на опашките, детето може да лепне някоя нова болест. Нищо, че сегашните ДКЦ-та са лъскави, луксозно обзаведени, направени с много пари.

Тогава имаше участъкови лекари, а не джипита. Идваха на домашни посещения без заплащане. Не бях чувал лекар да се оплаква от лошо заплащане, не знам какви са били заплатите им. Простудите лесно минаваха, макар понякога се стигаше до необходимост от лечение с инжекции с пеницилин. Доста неприятни ми бяха тези инжекции. Вкъщи идваше медицинска сестра да ми ги бие.Някои от сестрите бяха много внимателни и мили, но имаше и доста грубиянки от тях. Изваждаха от чантата си едно метално лъскаво цилиндърче с капак на винт в което стояха стерилните стъклени спринцовки и игли. Пеницилинът го купуваха родителите ми.Едни стъклени малки шишенца с гумени сини запушалки и в тях пеницилинът на прах. Сестрата вкарваше разтвор вътре в шишенцето, прахът се разтваряше и ставаше течност, която се изтегляше със спринцовката. Посещението на сестрата струваше 80 стотинки. След пеницилина излязоха много нови, модерни антибиотици, за които по едно време казаха, че са вредни и дори опасни. Тогава лекарите започнаха да лекуват простудните заболявания с лекарства на базата на сулфонамиди.

Условията в някои от болниците бяха много лоши. Окръжна болница се помещаваше в една стара сграда, намираща се на ул."Райко Даскалов", източно от сегашния пешеходен мост. В стаите имаше по 5-6 легла, санитарните възли бяха общи.През лятото жегата беше нетърпима. Независимо от лошите условия и за болни, и за лекари грижите бяха много добри. Лекарите съвестно си изпълняваха задълженията и болните бяха доволни.

В болницата към медицинския институт условията не бяха много по-добри. Но имаше една стая ,която предоставяше уникални за времето си удобства. Наричаха я "синята стая" или "американската стая". Българин, живеещ в Съединените щати, беше подарил цялото обзавеждане на стаята. Леглата бяха специални, с възможност за регулиране в различни посоки в зависимост от нуждите на болния.Тапицериите на леглата бяха в бледо син цвят. В такъв цвят бяха и останалите мебели.

Когато се разболеех от някоя инфекциозна болест, лекарят винаги идваше вкъщи.Това беше проф. д-р Тасков, един много отзивчив, внимателен към пациентите лекар, така съм го запомнил. Тогава беше доцент и преподаваше по инфекциозни болести в медицинския университет. Беше издал учебник "Инфекциозни болести", по който студентите учеха. Преглеждаше ме внимателно , преслушваше ме. Написваше рецепта, даваше указания на родителите ми как да ме лекуват. Посещението му струваше 2 лева. Случвало без да го викат да ме посещава вкъщи, за да види как върви лечението ми. Явно,че този лекар е имал висок морал, чувство за отговорност и дълг и добре е запомнил Хипократовата клетва.

Тогава лекарите имаха специални лекарски чанти. Бяха от естествена кожа. В чантата носеха докторската слушалката, кутийката със спринцовката, бинтове, марли, шишенце със спирт, риванол, лекарсва за първа необходимост.Някои носеха и малък стерилизационен барабан.

За щастие имаше и много други лекари също така много отговорни пред болните. Спомням си д-р Стефан Стойчев, специалист оториноларинголог или УНГ.Дълги години той водеше упражнения на студентите по медицина. Един много благ, усмихнат, внимателен специалист, към когото родителите ми често се обръщаха за помощ. Дълги години живя на Понеделник пазара на ул."Зора" №12. И неговото посещение струваше 2 лева. Спомням си и проф.Елков,един истински лекар, който много пъти ми оказваше лекарска помощ. Не мога на не спомена и проф.д-р Асен Шопов-рентгенолог, един изключителен лекар, който отдаде живота си на болните.

За съжаление тези отлични специалисти и съвестни хора одавна ни напуснаха. Поклон пред тях!

арх.Олег Каразапрянов 28.05.2023г. oleg5@abv.b