Решихме с внуците да отидем за няколко дни на море. Е, едва ли бях най-добрата им компания, но кандисаха. След известно умуване къде е най-доброто съотношение цена-качество, ги убедих да отидем до Керамоти. Бях ходил преди десетина години там за една вечер и помня, че имаше хубав плаж и ресторант, в който работеха българи. И можеха да ти преведат менюто. Щото на едно друго място в Гърция също преди години не можахме да се разберем и вместо кьопоолу ми донесоха пържени тиквички. Преживях го и даже останах доволен, защото тогава в България още не познавахме пържените тиквички по гръцки.

Внук ми обаче, който в Букинг ком се чувства, като у дома си, каза че намерил някакво село Палио. От другата страна на Кавала. Апартамент за 5 души за три нощи за 200 евро кръгло. Това прави под 30 лева на нощ. За сведение. На 200 метра от плажа.

Тръгнахме в четвъртък през Маказа, чакахме половин час. В петък обаче чухме, че се чакало по три часа.

Всеки българин гледа по телевизиите поне по 3 репортажа дневно за задръстванията на гръцката граница. На Кулата, Маказа, Илинден-Екзохи и т.н. Що за удоволствие им прави на големите телевизии да пращат екипи и да повтарят до втръсване едно и също. Единственото обяснение е, че така се имитира проблемна журналистика. Вместо да ни разкажат кои българи имат хотели и яхти на Бяло море, ни показват изпотени българи, които чакат заветния миг да минат оттатък, да седнат на масата край морето и да надигнат узото.

Та първият въпрос е защо десетки и стотици хиляди българи чакат всеки свободен момент да напуснат любимото си отечество и да си оставят парите в родината на Василий Българоубиец?

Не знам дали някой е правил сметка колко евро оставят нашенци в гръцките хотели и таверни. Сигурно стотици милиони за един сезон. Местни хора ми казаха, че целият район буквално живее от българските пари.

А колко оставят гърците у нас?

Та на Маказа чакахме заедно с колона румънци, а отсреща не се виждаше никакъв грък да е тръгнал да троши пари в България.

Това, което ми направи впечатление по пътя бе, че българските селища се променят на добро. Шосетата също са добри – и българските, и гръцките. Днешното Черноочене, примерно, няма нищо общо с онова село отпреди 30 години.

За пръв път бях в Гърция, на Тасос, през 1991 година. Беше голямо вълнение – демокрацията беше дошла и вече нямаше нужда да търсиш връзки, за да тръгнеш с Балкантурист с 30 долара в джоба. Тогава бяхме пълни смотянаци, много българи си носеха шишета домащна ракия, касетки домати, олио и оцет и си правеха купони на дворовете на квартирите. Гърците ни гледаха отвисоко. И с право.

Аз обаче вярвах, че това няма да е за дълго. България беше тръгнала по пътя на капитализма, че даже и Съветският съюз беше тръгнал, но точно на Тасос чухме, че срещу Горбачов е започнал преврат. Пуч, както му викаха. Нямаше интернет, от гръцкия телевизор нищо не разбрахме, добре, че един българин имаше кола с радио. Качихме се в колата, отидохме на върха на един хълм и там вече чухме Хоризонт. Не тръгнахме обратно, докато не се уверихме, че Горбачов продължава перестройката. Макар – както се разбра – не за дълго.

Ако пучът беше успял, у нас също щеше да има малка контрареволюция вероятно. И повече можеше да не видим Гърция. А дали да не останем тук? - се шегувахме тогава.

Намерихме евтиното апартаментче, оказа се, че е малко поовехтяло, но не липсваше нищо. Хазяйката го беше обзавела с всичко, от което един гост има нужда, остави ни и подарък – бутилка зехтин с телефонния си номер на етикета. Обясни, че може още да свали цената, ако й станем редовни клиенти. Почуствахме се още по-важни.

Няколко неща, които може би ще бъдат полезни за тези, които тръгват по нашия път.

Плажовете в Тасос – или поне тези, които видяхме, бяха претъпкани. На един от тези, които ни бяха препоръчани, искаха вече по 15 евро на шезлонг. 5 души – 150 лева. Че ние нали затова бягахме от България – да не плащаме на рекетьорите. Казахме ресто. И намерихме плаж по онзи гръцки тертип – плащаш едно фрапе, примерно. Само че фрапето е с 400 процента надценка, да се има предвид.

Прочутият и любим на българите плаж Амолофи е гъз до гъз. Пълно с български коли и автобуси, оставени на безплатни паркинги.

Гърците са пълни глупаци. На ивицата точно зад плажа вместо да строят хотели и ресторанти или да дадат пространството на едни наши момчета да искат по три евро на час паркиране, решили услугата да бъде безплатна. И така напълнили плажа.

Дойде време за вечеря. Вече ни бяха препоръчали някакъв ресторант на пристанището в Кавала. Било вкусно и сравнително евтино. Намерихме го. Имаше сигурно сто маси. И сигурно половината клиенти бяха българи. Донесоха ни менюто – то беше на три езика: гръцки, английски и...български. Ходихме и на други места – и там имаше български менюта. И вече не ни гледаха отвисоко.

Не можахме да станем държава на три морета, но сега имаме излаз на повече от три морета. И вместо доматена салатка на двора вече нагъваме калмари и октоподи. Гръцка салата, тиросалата, скордаля. Последното е една чеснова разядка, много вкусна. Викам си – нямат обаче цаца. Намерих и цаца в менюто, е, донесоха гаврос, но все е нещо. И е сравнително евтино.

Десетина млади сервитьори обикаляха с отрупани табли между масите, идваха нови и нови двестаграмки с узо, наблизо имаше сцена с певци и танцьори от всички балкански страни, чуха се и български ритми.

Огледах се. Срещу нас беше Кавала с крепостта и акведукта. Ресторантите бяха един до друг – пълни с българи, румънци, украинци, гърци. До нас седнаха и едни цигани, масата им се препълни с морски дарове. В залива плуваха лодки и платноходки. По крайбрежния булевард се разминаваха усмихнати хора с деца и балончета в ръка...

И се почуствах горд, че съм българин. Което рядко ми се случва. Все едно, че срещу мен бяха вдигнали триста метра пилон с български байряк.

Ние ли сме колониална държава или бяхме станали колониалисти?

И в този момент се попитах – дали не живеем в един добър свят? Както никога досега. Като бели хора. И това, което ни обединява, в крайна сметка е - образно казано - еврото. Или принадлежността ни към Европа. И дали онези в Москва, които кроят планове за някакъв си нов "Рускии мир“, могат да обяснят на хилядите хора около мен, че имат по-добър вариант за нашия живот?. И къде е онази еврогейска, толерастка и загниваща Европа? Наоколо нищо подобно не се виждаше.

Хиляди нормални българи, български коли, менюта на български, сервитьори, които се оправят на български. И се усмихват. И накрая даже дават десерт без пари. Комплимент.

Прибрахме се и заспах спокоен. В пет чеса сутринта звънна телефонът. Един приятел ми съобщаваше, че Пригожин е тръгнал към Москва. Метеж.

Ами сега? Дали историята се повтаряше? Размислих се. Е, Путин не беше Горбачов. А Пригожин? И в този момент се помислих колко фенове на "русский мир“ не знаят на кой господ да се молят, за да победи ...Кой? Дали спи Митрофанова? Ами четирихилядниците?

Реших, че техните дертове не са мои дертове и отново заспах. На другата сутрин бях планирал да закусим галактобюреко или бугаца. В интернет пише, че в Палио правели бугаца едва ли не по-добра от тази, която правил прочутият Киркор от остров Крит.

А с внук ми имахме недовършена петица по табла. В гръцкия апартамент ни бяха оставили и табла...

Да върви по дяволите техния руски мир. Аз си искам загниващата гейска Европа!