Имаше една интересна къща на Понеделник пазара на ъгъла на ул."Патриарх Евтимии" и някогашната ул."Гаврил Генов". Събориха я във връзка с предстоящото строителство на "Музея на тракийската култура" на арх.Милчо Сапунджиев. Стоителството на този музей не се осъществи. Години наред мястото стои обрасло в саморасли дървета,храсти, бурени.

Сигурен съм, че ако спомена,че там на първия етаж на тази сграда беше емблематичната аптека №1 много пловдивчани ще се сетят за нея. Не може да не спомена и първата телефонната будка в квартала, залепена до източната фасада на аптеката. Не бих пропуснал и семкаджията с неговата количка, който заставаше на тротоара, на метри от аптеката. Количката му беше боядисана в бяло.на нея всичко беше подредено безупречно в големи стъклени буркани в които имаше слънчоглед, семки, фастъци, леблебия, страгали.

Имаше и малко кантарче. Семкаджията - арменец, беше облечен в снежно бяла пристилка, винаги учтив, приветлив.Пристигаше сутрин към 9 часа,а вечер стоеше до късно. Когато мръкнеше, запалваше петромакса, който силно осветляваше всичко наоколо по-добре от уличните лампи.

Къщата беше на четири етажа. Беше строена здраво от стоманобетонови колони,греди,плочи, беше с неизмазана фасада, та всеки можеше да види конструкцията и. Стълбището беше от стоманобетон, на който нямаше подова настилка. На стълбището нямаше и осветление и по тъмно беше проблем изкачването за непознати.Тази къща беше строена някъде около 1938-40г.

Беше собственост на братя,които бяха от Родопите, не съм ги виждал. Всичките апартаменти даваха под наем. Доста семейства живееха в тази къща.

Не знам как беше станало и поради каква причина,но в тази къща живеещите бяха все музиканти.Не случайни музиканти, а музиканти които свиреха в Пловдивската филхармония. Разбира се, музикантите по цял ден репетираха и се готвеха за вечерните представления. Чуваха се нежни звуци от цигулка, звуци от чело и контрабас.Чуваше се и свиренето на пиано. От последния етаж се чуваха звуци от различни духови инструменти, бяха мъж и жена,които не бяха от състава на филхармонията. Свиреха в някакъв оркестър.

В махалата я наричахме Къщата на музикантите.

Имах две съученички, живеещи в тази къща. Съученички от училище "Йоаким Груев", които бяха две години по големи от мен. И двете бяха много добри цигуларки. Спомням си ги на училищните тържества, където винаги свиреха. Едната беше Атанаска, а другата Мария. Бащата на Атанаска напусна филхармонията, за да може на негово място да назначат дъщеря му. Атанаска рядко излизаше да играе, предпочиташе да се упражнява в свиренето. Преди няколкогодини се видяхме Тя ме издирвала и ме откри.Зарадвах се на срещата. Живеела постоянно в Германия със семейството си.Пенсионирала се с германска пенсия като музикант.

Мария повече обичаше игрите. Заедно с други деца през лятото играехме в градинката под Джамбаз тепе от сутрин до вечер. Събориха къщата и не знам какво стана с Мария.

Но още преди да съборят къщата много от нейните обитатели я напуснаха и отидоха да живеят на други места. Дойдоха нови наематели.

Нова съученичка от махалата в училище Йоаким Груев беше Пенка Петрова.С нея по късно се засрещнахме като студенти във ВИСИ София.Тя работи за кратко в домостроителния комбинат в Пловдив.

арх.Олег Каразапрянов

05.05.2023г.