©

Предсказват, че след някакви си тридесет-четиридесет години българите щели да наброяват два милиона. И тия, които са загрижени за бъдещето на нацията, изтръпват. Вярно е, че дългосрочни предвиждания за историческото бъдеще не могат да се правят, но все пак демографията дава основания за безпокойства.

Лично аз нямам особени шансове да видя дали те ще се оправдаят. Но, мисля си, казвам го плахо, съществува един по-важен въпрос и той е дали планетата изобщо ще оцелее до края на века. "Чудеса няма и не е имало, освен някои в Африка!" - казвал Фьодор Карамазов и това си остава най-категоричното твърдение, изречено някога.

Преди да започнат да побеляват косите ми, представата, че един написан ред ще може за една секунда пет пъти да обиколи екватора и да достигне до множество получатели, беше чист абсурд, Карамазовско, африканско чудо! Тъй че, знаем ли, спасението може наистина да дебне зад всеки ъгъл! В миналото само безкрайността ни даваше представа за размера на човешката глупост. Сега и интернет!

В друго обаче съм склонен да вярвам, започне ли една нация да чезне, първо се разболява езикът й. И не са проклетите чуждици причината за заболяването. Употребени на място, чуждите думи само обогатяват езика, но те крият съблазън, много са лакоми, изтървем ли ги, изпояждат българските синоними. Нанизват се една до друга в изречението и всъщност прикриват хилавата мисъл на суетния оратор.

Така в края на краищата се стига до всенародно оглупяване. А това вече е наистина опасно. Десетилетия наред съм се мъчил да защитавам българския език от наукоподобието, чуждопоклонството и унизяването на речта ни. Безуспешно! Първата публицистична статия, която написах, бе отпечатана в "Народна култура" и се отнасяше за езика на научните съчинения. Бях много горд с нея. Днес се утешавам: Поражението може да бъде по-достойно от победата.

Според Далчев всеки човешки живот е един неуспех!

Колкото повече остарявам, толкова по-равнодушен ставам към прилива от слова и образи, който се мъчи да нахлува в главата ми. Отказах се да броя колко пъти на час в родната реч се повтаря думата уникален, не се удивих, когато един министър на културата се престраши и назова някакъв обект най-уникален.

Той имаше затруднения и с правописа. Не се учудвам, че в Русе през март се е случил концерт! След години гневно упорство се примирих и с вездесъщото "касае", произтичащо от неизлечимата ни любов към Русия. Забелязъл съм, че дори такъв "русофоб" като Симеон Радев го е изтървавал в съчиненията си.

Отстъпих и пред "политическото говорене", защото, все едно дали изразът е буквален превод на political speaking, смисълът му днес е празнословие. Безсилен съм пред разните гледаемости, чуваемости, кадрувания и пр. езикови мърсувания...

В Българската академия на науките, която брани живота си, има Институт за български език. Той, цитирам: определя националната езикова политика и се състои от 11 секции и 12 научни звена. Те се занимават с" речево-комуникативните способности и комуникативните компетентности", но някак си се умълчават, когато трябва да се произнесат: имат или нямат място в книжовния език изрази като "в пъти повече", "за последно", словосъчетанието "няма друга алтернатива", да не споменавам "период от време", което в една и съща книга, посветена на езиковите грешки, се използва и отрича от двама нейни автори езиковеди.

Професор д-р Владко Мурдаров, в обидно малкото минути, които Националната телевизия му отпуска от най-негледаемото време, гальовно ни поучава за правоговора, но не му е удобно да укори първата дама на българската естрада, че пее: "мигат, в който ний помракнем" и че след нея повечето естрадни певци гракнаха без никаква милост към фонетиката.

Никой не се сеща да напомни, че в езика ни няма дума противопoказен, а противопоказан - от медицинската терминология - контраиндициран. Някога великият наш лекар Стоян Киркович беше посветил много от времето си, за да напише цял труд за медицинския български език.

Чудя се защо простосмъртните наши граждани получават разтегляне на сухожилията, а достославните български футболисти "растежение". Тези, които определят националната езикова политика, възразиха ли поне веднъж, когато водещи на една от националните телевизии месеци наред натрапваха езиковата дивотия - тризначки. Думата "близнак" произхожда от "близня", което означава раждане от една майка на две или повече деца.

Нека се вслушаме в изисканото слово на Лютви Местан и заедно с него започнем да репликираме, инициираме, позиционираме, отреагираме, отблокираме, релаксираме, пресираме... И все пак по-внимателно - защото неволно ще стигнем до глагол със същото окончание.

Един студент по история толкова се очаровал от лекциите на професор Пантев, че решил да ги стенографира. Когато ги преписал, с недоумение забелязал, че омаята изчезнала, че мислите са неясни, скокливи, с други думи човек е способен да говори красноречиво глупости.

Странен живот имат и жаргонните думи

Още от моето детство се е запазила думата "гот", "готин", сега се появи и "готски" или както едно захласнато девойче се изрази за някакъв концерт, че бил: "супер готски". Според нея може би и кобур(г)готски е нещо яко от света на естрадата. Старинното понятие пич се облагороди, стана героично и често се използва за юнашко приветствие, а женският му род почти губи употреба, освен в някои упорити старовремски псувни. Виж: тафих, скивах, гепих, гурам, киризи се удавиха в езиковия водовъртеж. Бог да ги прости!

"В интерес на истината" - въпреки че истината няма интереси - езикови болести има навред. И това е важен признак.

Неочаквано почти злорадо се изненадах, когато научих (от интернет), че и в Русия отдавна вече тържествува пиарът, пиарчик, пиарит, че по улиците на Москва се срещат надписи на кирилица "Хеппи мил", "Кофе хаус", "Кебап хаус" или загадъчното "Чикен мифик", вероятно някакво мистично или митично пиле! Във велемъдрата реч се пъхат эксклюзивный и релевантный, и креативный - изобщо каубойската кранта се опитва да прескочи в езика на Пушкин и Лермонтов.

У нас поне нещата ми изглеждаха по-ясни - спотаяваното чувство за малоценност е отприщило пороя от чуждици, но във Великата Рус с нейната слава и всемогъщество, Свети Александър Невски, който изпоклал шведите, това езиково умилкване иска пояснение. Появата на думи като кондитерская, аксельбант, бухгалтер е естествена - аналози в руския речник не са съществували и Петър е изкомандвал: марш в езиковия строй!

Знае се, че много руски поети са писали на френски език, защото намирали родната реч за груба. И Лев Толстой от, може би, иронични спрямо дворянството съображения е написал половината диалози във "Война и мир" на френски. Мисля, че в един от романсите на Вертински се споменаваше за някакъв папагал, който плачел "по французский". Но колкото и талантливи да са били френскопишещите руски поети, едва ли някои от техните стихове са се запазили до днес, а

Буря мглою небо кроет,
Вихри снежные крутя;
То, как зверь, она завоет,
То заплачет, как дитя,
То по кровле обветшалой
Вдруг соломой зашумит,
То, как путник запоздалый,
К нам в окошко застучит.

ще си остане и след свършека на света.

Според мен глобализацията е неизбежен и последен опит за спасяването на живота на планетата, но някакси жалко и смешно е нейни знаменосци да бъдат "Макдоналдс" и "Кентъки фрайд чикън".

Един бегъл поглед ще покаже: колкото и македонците да се фасцинират, афирмират, киднапират (отвличам), няма да доближат езика си до този на Александър Велики. Но комично и успешно ще го отдалечат от родния им български. Тяхно право! Аз в Охрид видях надпис "Бира, скара, грил - Самуил".

Сърбите, и те вместо закуска предпочитат да имат "фрищук". "Говори по сръбски брате, та цел свят да те разбере"- смееше се Бранислав Нушич. Чехите пък отидоха в другата крайност - пуризма, и навремето така прекръстиха химичните елементи и съединения, че никой чуждестранен учен след подобно химическо чистене не можеше да разбере научните им трудове.

Французите от езиково заинатяване въведоха своите наименования в електрониката и сега е истинско мъчение да се чете френско обяснение на компютърните програми. Не помня вече кой техен министър на културата беше отправил писмо до френското радио и телевизия, което започвало: "Господа, пиша ви на английски, защото вие не знаете френски!"

Немците! Според Марк Твен те си умирали за думи като мекамуслименмутерденкмалмахер, което означавало: Този, който прави паметниците на майките на мюсюлманите в Мека! А американците, те сами си измислят думи, с които нарочно замърсяват техния и без туй фъкън говор.

Шегата настрана

Очевидно всеки опит за чистка на езика или за прекалено гостоприемно отваряне на вратите му е достатъчно вреден. От собствената ни суетност зависи колко голяма може да бъде тази вреда.

Един завърнал се за кратко в отечеството си дългогодишен руски емигрант пита: "Защо, след като толкова ненавиждаме американците, непрекъснато им подражаваме?". И намира отговор в думите на френския пътешественик от времето на Николай I маркиз Дьо Кюстен: "Русите не обичат Запада, защото все се опитват да му подражават и все нищо не излиза!".

Не възприемам израза "русите ненавиждат американците". Той не е точен, не е верен. Подобно на русофобството и русофилството (както и всяко фобство и филство) това са настроения, които разчитат на ксенофобските заложби за преследването на нечестиви имперски цели...

Бил съм в Русия няколко пъти, живял съм там и никаква ненавист не съм открил у обикновените хора. Видял съм с очите си, как се молеха богу за оцеляването на американските космонавти от "Аполо 13". Но знаех един българин, партиен секретар в нашия институт, който с грейнали от надежда очи беше изрекъл: "Дано се претрепят!"

Опасявам се, че хора с такава нагласа продължават да съществуват у нас и дори се множат. Демокрацията им понесе. Ще срещнете следите им по форумите в интернет, озлобени към всичко и всички, ще чуете грубите им гласове с безсмислени заядливи въпроси към водещите в телевизионните програми.

Ще ги разпознаете по бедния им български език, в който ругатнята надделява граматиката и правоговора. Много от тях твърдят, че обичат България, но дълбоко се съмнявам, че са способни на такова чувство. Те обичат да мразят.

Мразят циганите, мразят турците, мразят чернокожите, мразят кучетата, мразят властниците, а когато няма кого да мразят - мразят себе си. Ако двата милиона бъдещи българи се окажат тяхно подобие, няма защо да се тревожим - те заслужават участта си. Да обичаш България не означава непременно да пееш "Край Босфора шум се вдига".