Къщата на моя прадядо Костаки Миланов Попов и жена му Анка Георгиева Стоева Попова се е намирала на Сахат Тепе,точно на кръстовището на сегашните улици "Лейди Странгфорд" и ул.“Божидар Здравков“. Това е било някъде около 1850г. Къщата е имала голям двор с навеси и складове, където са се съхранявали пристигащите сандъци със стока от Виена. Дядо ми Костаки е бил търговец – имал е магазин, в който е продавал бижута и часовници на фирмата "Кортеберт", на която е бил представител в България. Преди да отвори магазина е учил занаят 5г. във Виена.Владеел е перфектно немски, френски, гръцки и турски езици. Общината решава да прокара новите улици и къщата е била съборена. Семейството се мести да живее на днешната ул." Найден Геров". Местоположението е било много удобно, защото магазинът на прадядо ми се е намирал на сегашната Главна /Ал.Батемберг/, точно срещу ул. " Найден Геров". Местоположението на бижутерийния магазин на Костаки Попов е описано от Н.Алваджиев в книгата му "Пловдивска хроника". Удобно е било и за слугинята, която всеки ден в 16 часа е носела току що приготвено кафе в магазина.

Този магазин е бил посещаван често от Цар Фердинанд с жена си Мария Луиза, преминавайки по Главната на път за двореца на ул.Съборна.Това се случва около 1905-1907г. Костаки Попов е бил придворен доставчик на бижута и часовници за Царя и царския двор. По-късно семейството се мести да живее на ул."Съборна" да къщата на д-р Аджаров и живее там до към 1924г.

Точно по това време на някои места в Пловдив вече има електричество. Семейството отива да живее на ул."Станционна", в близост до Военния клуб, където от близката фабрика захранват къщата си с електричество.

През 1928г.за първи път в Пловдив светва електрическата крушка.Тогава прадядо ми си купуват и първия радиоапарат "Телефункен". Но идва април 1928г., когато Пловдив е сполетян от фатално земетресение, при което хиляди пловдивчани остават без дом.

Триетажната къща, в която живеят, е силно повредена.Няколко комина се откъсват от покрива пробиват дюшеметата и достигат до първия етаж. Стените на къщата са напукани, някои от тях са паднали. Костаки Попов е имал дворно място –парцел на ул.Парчевич", където в съседство през 1923г. е построен хотел "Цар Симеон“, който по късно е купен от Димитър Кудоглу и преустроен в известния на пловдивчани "Диспансер Кудоглу".

Семейството е искало новата къща да бъде защитена от земетресения. Затова тя е трябвало да бъде едноетажна. Носещата конструкция е била от дървен Фахверк – греди, свързани помежду си със стоманени скоби. Пространството между гредите е било запълнено с тухли, като от вътрешната страна, към помещенията, стените са били облицовани с летви, които да предпазват живущите ако стените паднат при нов земетръс.

Имам снимка /около 1930г./от двора на къщата,в която се виждат майка ми и нейната сестра, играещи със снежни топки. В тази къща умира моят прадядо Костаки Попов, не след дълго този свят напускат неговата съпруга Анка Стоева Попова, синът им Стефан Попов и другият син Михаил Попов. Наследниците – синът Сава Попов-авиаторът отдавна се е изселил в Париж и няма никакви намерения да се връща в комунистическа България, защото като член на партията на Ал.Стамболийски е бил до 1923г. градоначалник на Пловдив /директор на полицията. Някои бъркат тази длъжност с кметската.

Дъщерята Сийка Попова Битракова е омъжена за Иван Битраков – Зима и живее в София. Къщата се наследява от моята баба, Мария Фурнаджиева Попова,съпруга на Михаил Попов. Тя решава да се изсели в София заедно с двете си дъщери Ана Попова- моята майка и Костадинка Попова, където са всичките и близки роднини.

Най-ценното в къщата са били две пиана внесени от Виена. Продава двете пиана, на едното на които е свирил прадядо ми Костаки Попов, и другото на Сийка Попова Битракова.

Краят на 1943г. Европа е във война, времето е неспокойно, предстоят огромни политически и икономически промени. За купувач на къщата се явява Димитър Костов, кмет на Пловдив по онова време /26 ноември 1943 - 9 септември 1944г./. Оказва се лош платец. Изплаща задълженията си по малко на части. Така и не изплаща изцяло уговорената сума. Около 1965г. къщата е собственост на жилфонд. Тя бе съборена едновременно с диспансера Кудоглу през 1973г. заради разширението на пощата.

арх.Олег Каразапрянов oleg5@abv.bg