©

Снимката е илюстративна

За този радиоапарат ме подсетиха коментарите по Пловдивска обществена телевизия във връзка с книгата на Георги Господинов "Времеубежище".

До преди десетина години имах такъв радиоапарат марка "Телефункен" от 1925г. Беше ми наследство от моите прародители. Подарих го на един колекционер. Имах и радиоапарат "Филипс", работещ, който подарих на същия колекционер. Последно на "Телефункен"-а му изгоря една от лампите и това беше непроправим. До преди четиридесет години все още можеха да се намерят радиолампи и да се приспособят за "Телефункен"-а. Правеха се така наречените "присадки",което означаваше на цокъла на изгорялата лампа да се постави подходяха съвременна радиолампа с подобни технически характеристики. Оригиналните радиолампи на моя "Телефункен" бяха германски.

Всяка лампа беше маркирана с емблемите на Райха - орелът с пречупения кръст. Всяка една част беше маркирана с тази емблема. Преди четиридесет години такива радиолампи с такъв цокъл вече не се произвеждаха. Новите лампи бяха с крачета като иглички. Най-често се намираха радиолампи "Тунгсрам" и с тях можеха да се правят "присадки". И така моя Телефункен работи успешно до преди четиридесет години, когато изгоря една от лампите и той отиде във вечна почивка. Кутията на радиоапарата беше от бакелит почти черна на цвят. Единият от ъглите и беше счупен от падане по време на пловдивското земетресение през 1928г. Някой беше правил опити да я залепи но безуспешно,бакелит не се лепи сполучливо. Може да е имало Телефункен с дървена кутия. Кутията беше във формата на правоъгълен паралелопипед с височина 40см., широчина и дълбочина 30см. Отпред имаше скала на която с латински букви бяха изписани радиостанциите: Берлин, Милано, Рим, Париж, Лондон и др. И разбира се имаше и София.

Радиоприемникът беше някаква смесица между линейка и хетеродин, явно неуспешна, защото ловеше само радио София. Вечер,когато със залезът на слънцето озоновия слой, в който се отразяваха вълните, падаше по ниско, можеха да се улавят още някои радиостанции. Най често две наведнъж. Пак отпред, отстрани на скалата имаше две черни копчета пак от бакелит. От лявото ставаше включването на приемника и регулирането на потенциометъра за силата на звука. От дясното се командваше един доста голям променлив кондензатор,чрез който ставаше избирането на радиостанциите. Лампичката,която осветяваше скалата беше изгоряла. Не можах да намеря такава със захранване от 6,3 вата, опитах с 3 вата, но бързо изгаряше. Пред високоговорителя имаше опънат много красив копринен плат,който не знам от какво на много места имаше дупки. Замених го и може би сбърках. От задната страна апаратът беше затворен с капак от доста дебел картон, черен на цвят , перфориран с множество дупки с диаметър 4мм. за охлаждане.

Капакът се захващаше за кутията с 4 болтчета с шайби от бакелит. Долу на този капак пак беше поставена емблемата на Райха.Имаше и два входа за букси – за антена и за заземяване.Заземяването ставаше за някоя водопроводна тръба посредством звънчев проводник. Радиоапаратът имаше чудесен звук, дължащ се може би на големия високоговорител с диаметър 25см.

арх.Олег Каразапрянов 30.05.2023г. oleg5@abv.bg