©

Старите пловдивски банкери от БНБ

Красива, достолепна и самотна тя чака! Да решим! Какво бъдеще ще предопределим за една от най-красивите сгради в Пловдив? Въпрос труден и съдбовен за тази знакова и открояваща се сграда на Главната! Труден, защото откакто е построена преди повече от век по поръчка на Българската народна банка за пловдивския й клон, тя е служила само и единствено за банка, за нищо друго! Съдбовен, защото през 2013 БНБ я преотстъпи на Община Пловдив и сега граждани и специалисти трябва да решим за какво да я ползваме. Предстои обществено обсъждане, а идеи от заинтересовани граждани и специалисти не липсват. Да се ползва за канцеларии от общинската администрация, да стане музей, ресторант, офис сграда или нещо друго...

През есента на 2022 година от Общината организираха ден на отворените врати в бившата сграда на БНБ на улица "Райко Даскалов" номер 51.

Пловдивчани се стичат в бившата банка през целия ден. Заради тях се отваря и трезорът. Всъщност трезорът е цялото подземие. И независимо, че откакто е построена през 1900-ната година, сградата е служила единствено и само за банка, малцина са влизалите в него до деня на отворените врати. Внушителната постройка с великоплепния паричен салон е по проект на Херман Майер и е издигната в периода 1898 – 1900-ната година. Швейцарският архитект е специалист в проектирането на банки и управниците на младата следосвобожденска България го канят, за да построи сградата на БНБ в столицата, а после и на клоновете й в Русе, Пловдив и Варна. За целта веднага след Съединението БНБ закупува терен на тогавашната Узун чаршия от първия кмет на Пловдив – Атанас Самоковеца, отчуждават се и няколко съседни имота. Естествено не липсват обвинения от част от градските управници към друга част от тях, че имотът е спазарен прекалено скъпо и че малко по-нагоре имало подобен имот, който се давал за по-малко пари и нямало нужда от отчуждавания, само дето Самоковеца бил в по-близки отношения с мнозинството от тогавашните местни големци и общинари. Любопитен факт е, че сградата е съобразена с градоустройствения план на архитект Йосиф Шнитер, според който Главната на Пловдив е трябвало да бъде с няколко метра по-широка. Планът обаче не се приема, затова банката остава малко по-встрани от съседните постройки.

През 1922 година е разширена, при което новият архитект Камен Петков се придържа изцяло към стила на оригиналната сграда. Тя не променя статута си на банка до 2013 година, когато става собственост на Община Пловдив в замяна на терен в покрайнините на града, на който се мести пловдивският клон на БНБ.

Въпреки, че след 1944 година, банката вече не е работела с граждани и частни лица, а само с предприятия, мнозина са пловдивчани, които пазят ярки спомени от това място като клиенти или като служители. Георги Кюркчийски е един от тях. Постъпва на работа тук като млад инспектор през 1979 година. За десет години се издига до директор на най-отговорната дирекция Промишленост. След промените оглавява една от новите банки със знанията и уменията, придобити именно в старата сграда на малката Главна във времена, когато банкирането е било съвсем различно от сега.

Старите касиери пък си имали проверени методи, за да са сигурни, че всички заети броят съвестно всяка една банкнота.

Георги Кюркийски – дългогодишен директор на дирекция "Промишленост“ в банката разказва как лично е вадил от пачките няколко банкноти – общо 18 лева и накрая броячите трябвало да докладват, че липсват точно толкова пари.

Бивши колеги разказват, че в такива моменти касиерите обичали да дават на по-високопоставените си в служебната йерархия колеги инспектори да броят най-захабените и слепени банкноти – левчетата и двулевките. Най-кошмарният ден в годината, когато цялата банка слизала в салона да брои.

Няколко дни по-рано обаче, големите маси в салона вместо с пачки и бумаги, са били отрупани с подаръци. Дядо Мраз е раздавал подаръци на послушните деца на служителите за Нова година. Но след работно време се оставало не само на Нова година.

Изрядната ведомост! През над вековното си съществуване, банката и банкерите са се ползвали с уважение и доверие. Налице е била приемственост между хората, учили и работили тук в различни исторически периоди. Социалистическата власт запазва много от царските служители поради факта, че няма подготвени кадри за тази толкова важна за държавата дейност. А те продължили да идват на работа така, както е било задължително по времето на предишната власт – зимно време с тъмен костюм, лятото – задължително с бял! И обучавали новопостъпилите. Все още се помни как уважаван директор от новото време упорито издирвал стар часовникар, който единствен знаел как да поправи развалилият се часовник в големия банков салон, поставен там по времето на Херман Майер, а часовникарят се уплашил от големеца, който го търсел за работа на частно. Но се разбрали и часовникът заработил отново.

На банката продължавало да се разчита за точни и истинни данни, а други хора в други сгради решавали как да се представят и интерпретират те.

Каква да бъде съдбата на сградата оттук насетне? Въпросът е открит, дискусията тече, критериите са ясни

Едни предлагат да стане административна сграда, други да се даде под наем, трети – да се разшири Археологическият музей.

Най-добрата идея все още се търси. Търсим я и ние с нашите зрители, сред които се налага мнението, че мястото е най-подходящо за музей.

Пловдив си няма музей на града, музей на Пловдив. Подобно на градове като Амстердам, Стокхолм, Осло, Загреб, Барселона, които са далеч по-нови от него

Че даже и София си има "Музей на София“. Имаме добри музеи, но Пловдив има още толкова неща да покаже. Къде е 20-и век – най-общо казано? Наскоро предложихме в този музей да има тематични раздели за събития, оставили дълбоки следи в пловдивската история – например "Земетресението 1928 година“. Също "Произведено в Пловдив“...

Днес имаме шанса да направим така, че красивата сграда да бъде ремонтирана и достъпна за всички. И да ни обогати със знания за пловдивската история.

Филм за БНБ може да видите на https://www.youtube.com/watch?v=Be3N4rSd6HE

Този материал и филмът са част от проекта на "Сдружение "Медии с човешко лице“ "Непознатият Пловдив – пети сезон“, който се реализира с подкрепата на Община Пловдив и е част от Културния календар на града за 2023 година