Макар и да не се споменават днес тези автори или да се споменават рядко, те си остават значими в българската литература. Произведенията на Езеров са някак си по "лесни" за четене,по първични и по лесни за консумация от читателя. Кирил Христов е с друг темперамент, по-експанзивен по-задълбочен и много по краен в емоциите си. Буйна невъздържана натура.Такива са и произведенията му. Няколко пъти съм се срещал със Славе Езеров. Първата ми среща беше когато бях 7-8 годишен, втората по късно в началото на 1962 г. Това се случи в къщата на моята леля Сийка, която живееше в София на ул."Преображенско въстание" №4. Славе беше племенник на мъжа на леля Сийка Иван Битраков – Зима. Идваше един мъж 50-60 годишен.Не знаех кой е,какъв е. Впечатление ми правеха неговите черни очи. Имаше добре подържани мустачки. Отправяше шеги към мен, приказваше забавно и много остроумно. Усещаше се някакво добродушие и смиреност, спокойствие. Вече бях по голям - около 18-20 годишен,когато се срещнахме в един ресторант пак в София до площад "Възраждане". Вече знаех някои неща за този писател. Но не от моята леля Сийка, която е сестра на дядо ми Михаил, а от ровенето по библиотеките, което за мен беше любимо занимание. Не знам защо, но леля Сийка някак си избягваше да говори за Славчо. Дори бях прочел някои от неговите многобройни произведения.като "Веселите момичета","Любов край синьото езеро". Откровено да си призная очаквах много повече "еротика", дори бях леко разочарован. Някои го сравняваха с Мопасан, при който еротиката беше още по-завоалирана и за да я усетиш трябваше да имаш доста голямо въображение. Очудвам се че огромния брой издадени книги на Славчо става по време на продължителните войни в Европа. Като студент по архитектура около 1973 г се срещнах с известния български архитект Иван Битраков, който ни водеше упражнения и беше племенник на Славчо Битраков.Да,той потвърди,че са родственици, но някак не му се говореше за Славчо.Имах усещането,че всички роднини искат да се дистанцират от писателя. Времената вече доста се бяха променили,бяхме в социализма и еротиката не можеше да има. Думата "еротика" някак си не беше подходяща за новите времена, нямаше го и Вълко Червенков закрилникът на Езеров през времето на комунизма. За Кирил Христов или по точно Кирил Христов Генчев знаех много повече от моите прародители, които имаха непосредствени впечатления от твореца и го познаваха отблизо. Като дете той остава сирак, баща му Христо Букурещлията е убит от турците, а майка му Ана е отвлечена от тях и по късно умира. Майка му Ана е внучка на Хаджи Йорго,мой роднина от Стара Загора по майчина линия. Хаджи Йорго заедно с проф.Стефан Киров се грижат за малкия Кирил. Кирил израства като буден и любознателен младеж. Буен остава и до края на живота си. Пътува из Европа, владее 7 езика. .Бохем, авантюрист, красив, снажен, висок над 1,90ч.той привлича жените.Винаги елегантен с европейско възпитание. Но и той винаги е привлечен от жените,особено красивите."Вино и жени,жени и вино" може ли да се забравят тези думи изречени от него и изразяващи неговата същност?! Буйният му нрав и скандалното му поведение са повод за чести противоречия и скандали с литературните творци по негово време.Иван Вазов с примерение, разбиране и отстъпчивост е подържал приятелски отношения с него. Творчеството на Кирил Христов е огромно. Той е написал първата научно фантастична драма "Откривателят" -1933г. Еротичните му произведения са доста по-експанзивни и необичайни за времето си,прехвърляйки границите на приетите норми. И може би затова са будели интереса на читателите, та дори и при юношите. Произведението "Тъмни зори" се издава в голям тираж и дори в джобен формат 8/12см.съзнателно и целенасочено и така учениците са могли да носят със себе си тази книжка, да я прочитат и препрочитат по всяко време.Да се учат , да знаят и да могат. Забележително е и произведението му "Бездна". Минават повече от 90г. от издаването на тези произведения. Моралът на хората, а и разбираниета за еротика се променят. Светът става все по-отворен към темата "еротика". Идва интернет, където може да намериш и видиш всичко. Еротиката вече не буди такъв интерес дори и при децата. Въпреки всичко,днес четейки "De profundis"-любовни послания /На дъното/ от Пшебишевски човек все пак усеща нещо, което достига до него,едва докосвайки го до някакви одавна заспали клетки на съзнанието му. арх.Олег Каразапрянов 26.05.2023г. oleg5@abv.bg