Представям си колко хора тези дни се чудят как да си скрият парите и на кого да си прехвърлят имотите. Не им завиждам. За хората без пари и мезонети по 400 квадрата обаче идва може би прекрасно време. Времето на големия майтап. Той май започна. Ако с взрива по маршрута на главния прокурор беше дадено началото на някаква екшън-драма, сега вече сме в жанра на комедията. Или поне на трагикомедията. Депутати подават молби да прочетат едни 600 страници, в които пише това, което те са знаели отдавна. И са си мълчали. Ама опашката е голяма. Връщаме се във времето, когато копирната техника и дигитализацията не са измислени. И никой не се сеща, че за една нощ тези страници могат да бъдат качени в интернет и който си иска да ги прочете. Защото не става дума само за конкретно съдопроизводство, а за национален размисъл колко години сме живели в лъжа. Да си спомним как всяко по-скандално разкритие – от "Ало, Ваньо“, примерно, до "Мата Хари“, беше обявявано за манипулация, фалшификация, заговор, извадено от контекста, дело на разни американски машинки, които могат да фабрикуват всякакви фалшиви картинки и глас. И главният прокурор май вярваше на тези обяснения. Изведнъж спря да вярва и извади папките. По тях – казват първите читатели, още имало тресчици от трупчетата. Сега адвокатите на Борисов, които големите телевизии направиха по-популярни от Лили Иванова, се явяват на екран все по-рядко. Може би е време да си записваме някои неща и някои имена – докато не сме ги забравили. Да си запишем имената на онези десетина храненици - политолози, социолози, журналисти, които обикаляха по график студията на трите телевизии, за които изследванията сочат, че формират настроенията на 80 процента от българите. Не ви ли прави впечатление, че техният брой става все по-редуциран? Дали са решили да се скрият – докато ги забравим, или просто вече не ги канят. Може би защото няма кой да плати. Или за замахне с бухалката. Виктор Николаев вече намекна за някакви бухалки – не в ръцете на мутри, а на контролни органи. Ама никой не продължи. Хайде, кажете си – символи на свободната журналистика и носители на всякакви награди. Кажете си за парите по европрограми и кой ги разпределяше. Парите за реклама на хазарт и кой ги разпределяше. Кой насочваше паричните потоци и при какви условия – на теб ще има, на теб – няма. Не е ли време да прегледате старите предавания на Сашо Диков и да откриете, че има и други теми за първа новина освен "Тежка катастрофа между Бяла и Варна“, "Километрични опашки на Кулата“ и "Яйцата удариха 50 стотинки, бой по спекулантите“ В някои сайтове майтапът вече започна. Онези, които виждаха във всяко разкритие дългата ръка на Прокопиев, май ще започнат да цитират "Капитал“. Или вече започнаха. Какво ли си мисли Бойко Борисов, като гледа как го предават? Впрочем, някак си странно след една година размисъл бе обявено, че Кошлуков е избран незаконно за шеф на БНТ. Идва нов конкурс. Умните хора вече умуват кой да бъде новият. Само да не е Сашо Диков, защото е непредвидим. Борисов направи какво ли не, за да покаже, че е готов на всичко, за да спаси държавата. Направи и неща, които доскоро не можеше да предвидим. Заприлича на онзи Тодор Живков, който на 1 ноември 1989 година обяви, че социлизъмът е едно недоносче. И ще трябва да тръгваме по нов път. Но и това не го спаси и след 10 дни трябваше да си тръгне. След като "чавдарци“ - най-близките му бойни другари, го бяха натиснали. Идва един момент, когато да си скъсаш опашката не е достатъчно- след като ти искат главата. Има ли и днес "чавдарци“, които чакат пред вратата на Борисов? Други обаче вече са вътре и шепнат на ухо: "няма да се отказваш от имунитета, и този път ще ни се размине“. Парламентьори сигурно тичат между Гешев и Борисов и предлагат варианти за примирие. Защото рухне ли грижливо изгражданата система, хиляди царедворци ще трябва да си търсят ново поприще в живота. Е, никой няма да остане валат, те са умни хора и са се подсигурили. Гледат, слушат, говорят по телефона и си мислят дали е време да напускат кораба. Други пък, които не са успели да се качат навреме, сега гледат към столовете, които ще се освободят. Тази комедия май сме я гледали вече. Кой беше казал, че ни чака нов преход... |