©

Преди малко научих, че е починал Пламен Масларов - режисьор, сценарист, актьор, продуцент, директор на Филмотеката.

Сигурно малко хора си спомнят, че той започна от Пловдив - беше разпределен за режисьор в театъра някъде към 1975-а.

Тук направи и първата си театрална постановка.

Но не това е важното. Нямам намерение да пиша биография. Впрочем в новините на БНТ някой беше написал много добър некролог. Очевидно авторът е човек, който е познавал Пламен отблизо.

Казаха, че е бил "душата на компанията". Завиждам на хората, които са имали шанса да бъдат повече с него.

Аз специално съм запомнил от Пламен Масларов една история, която страшно обичам да преразказвам.

Та Пламен беше продуцент на един от първите български филми след промените - "Граница". Направи много, за да могат младите режисьори да се чувстват комфортно, да имат всички удобства за работа.

Филмът бил вече завършен снимачно, предстояло озвучаване.

Следващият транш пари обаче щели да дойдат след два месеца. Два месеца екипът трябвало да стои на трупчета.

Отишъл тогава Пламен при един свой познат - директор на банка, и го помолил за заем. Нормален заем с обезпечение, лихви и т.н., който щял да върне след 2 месеца - когато дойдат парите за озвучаването.

Директорът се затюхкал и първата работа била да поръча да  проверят колко пари има в личната си спестовна книжка.

- Но аз не искам от твоите пари - успокоил го продуцентът, - искам съвсем нормален заем при условия като на всички.

Директорът се притеснил още повече. Накрая обяснил откъде идва проблемът:

- Чакай сега, Пламене, ти нали искаш пари за онзи филм "Граница", дето разказва как разни момчета и момичета искали да избягат през нашата граница в свободния свят, но  там лошите граничари ги застрелвали?

-Да - потвърдил Пламен.

- Има обаче един малък проблем - отново закършил ръце директорът.- Твоят заем трябва да бъде одобрен от управителния съвет на банката. Доколкото знам обаче, всичките в него са от тези, които са стреляли. А не от тези, които са искали да избягат...

Това е краят на историята. Една нищо и никаква история, а обяснява толкова неща за живота ни в годините на Прехода.

Сбогом, Пламене!