 © |
Срастването на бизнеса с политиката е един от съществените фактори, които забавят постигането на европейските критерии за добро корпоративно управление в България.В разработка колективът от автори с ръководител ст.н.с. Веселин Минчев разглежда развитието на корпоративния модел на Европа и българската практика в него. Политически ангажираните бизнес мрежи, които действат в момента, водят до нарушаване на равнопоставеността на участниците на пазара, посочват авторите на проекта. Според тях обвързването с властта води до лоялност, а не до професионализъм сред управителните органи на компаниите. Според тях правата на акционерите в публичните дружества не са докрай защитени, а Комисията за финансов надзор (КФН) осъществява по-скоро формален контрол. Тя следи за навременното публикуване на годишните доклади, но не и за точността на подадената информация. Състоянието на съдебната система, и в частност търговското съдопроизводство, също пречат на добрите практики в корпоративното управление у нас, отбелязва научната разработка. Като възможен изход от тази ситуация учените от Икономическия институт предлагат изграждане на специализирани съдилища - състави, авдокатура, експерти и вещи лица, които да познават в детайли правната материя на търговските сделки, капиталовия пазар, фирмената несъстоятелност, закрилата на търговските марки и промишлени образци. Членството на България в ЕС налага нови етични норми и морални правила в корпоративното управление, отбелязват авторите на научната разработка. Според тях у нас все още се смята, че държавата е основният носител на социална отговорност. Извън тези наслоения от миналото, една част от компаниите я възприемат като условие за възвръщане на инвестициите и справедливо разпределение на доходите, а други се подвеждат по американската предства за социалната отговорност като "филантропия" или "отзивчивост" към проблемите на по-слабите и социално уязвими групи, посочват учените от Института. |