©

Погромът на качулатите не е криминален, а политически случай и управляващите трябва да обяснят този подозрителен мирис на газ в обществото

Музикантът Майн, дето свирел в щурмовашкия оркестър на СА веднъж останал без хвойнова ракия, подразнил се от миризмата в дома си и пребил с ръжена четирите си котарака. Единият се казвал Бисмарк. Такава история разказва Гюнтер Грас в "Тенекиеният барабан". Тя се случила в началото на 30-те. Сетне пропадлякът Майн изхвърлил скришом чувала с труповете в контейнера за смет, но зеблото прокапало, в чувала нещо помръдвало. Жалостивият часовникар Лаубщад прибрал недоубитите четириноги и се оплакал в дружеството за защита на животните. Бисмарк и другите котки скоро издъхнали, а Майн съден-недоосъден доживял кристалната нощ и си го изкарал на куп заподозрени в издайничество комшии: бакали, продавачи на играчки и т.н. По онова време все още всички очаквали Дядо Коледа, спомня си авторът. Душели опияняващата миризма на бадеми и орехови сладки. Но "Дядо Коледа" се оказал просто теч на газ, та оттам и заблуждаващата миризма. Една нощ домът, градът и цяла Германия лумнали в пламъци.

Спомних си книгата при вида на окървавената мотриса на трамвай 20. В неделя банда качулати преби с боксове и арматура група младежи, на път за митинг в защита на чужденците в Бусманци. Виновните, казват, били заловени, но и без да ни казват се досещаме, че ще бъдат пуснати. Мигар щяха да безчинстват посред бял ден, ако нямаха солидни протекции?

Смути ме дакларацията на вътрешния министър и безкритичното й ехо в медиите. "Това са анархични движения - леви и крайнодесни, и сблъсъкът между тях е свързан с позицията им за дома за чужденци в Бусманци". Така смутолевена, декларацията на министъра не прави разлика между биячите и битите, а пътем класира погрома като саморазправа между маргинали, които враждуват заради някакви си чужденци, нейде далеч в обществената и градската периферия. Опасни думи, които представят кръвта по мотрисата като ягодов сироп, тъй както немците се слюнчели при бадемовия мирис на газа.

Покойният Лев Качински веднъж изтърси думата депосткомунизация. Две представки, за да се изцелим от упорития исторически вирус на комунизма. У нас още сме в плен на първата: битуваме в посткомунизма. Това не е изцеление, а мутирал вирус. Време, в което комунизмът е универсалното зло, на 9-ти май министри и десни депутати обуват шорти и ритат мачлета, общинари кръщават улици на Богдан Филов, а реститутки си спомнят с умиление добрите маниери на разквартирования в дома им унтерофицер Ханс /или Майн, Грас не уточнява съдбата му по-нататък/. При депосткомунизацията критичната мисъл измества заклинанията и разумът се фокусира. Уви, не личи да сме дозрели за нея. В посткомунизма фашизмът е второразрядно зло, черно-бяла хроника, еврейски маркетинг продукт, провален опит за обуздаване на комунизма, защо не и доблест?   

Затова добре ще е да напомним, че фашизмът блести със своята обикновеност. Той не е набор от ефектни бричове, нелепи мустачки и манерки със свастики, каквито се продават пред "Св. Александър Невски". Не. Фашизмът отначало е "провинциален кич" /Г.Грас/, по нашенски "чалга", дете на безвластието, фрустрациите, връстник на кризата. Да ви липсва нещо? Ако ви малеят евреите, то цигани бол. Да не забравяме и все по-видимите хомосексуалисти, като злощастния Михаил Стоянов, удушен край хомо-пейка в Борисовата градина през 2008, чиито убийци разкриха преди дни.

Фашизмът рядко идва на власт. Той е латентно заболяване. Проникне ли в градския организъм, клошарите спират да бродят нощем, както го правеха през 90-те. На мода излизат високите обувки, дебелите подметки, ремъците и железата - не щеш ли? - все атрибути от садо-мазо щанда в секс-магазините.

Фашизмът в интернет изненадва със своята грамотност и маневреност. Да не се бърка с хаотичната футболна запалянковщина. Прилежно и без правописни грешки крайнодесните сайтове призовават към саморазправа с леви опоненти. Прилагат снимките им. Един от тях, Борис Боев, бе пребит в трамвая за втори път. Сайтовете вонят на тестостерон от реклами на клубове за свободни двубои. След инциденти компрометиращите призиви изчезват, за да се появят отново, когато аферата отшуми. Сиреч скоро, защото фашизмът е най-вече дете на апатията.

Тези дни някой циганин ще измие с маркуч следите от кръв в мотрисата и тя ще поеме отново по трамвайните линии. Всеки ден софиянци ще се возят на необичайния атракцион -подвижното местопрестъпление. Повод да почувстват тръпката.

А всички ние сме в правото си да поискаме политическа реакция от кабинета и президента, от всички онези, които не стъпват в трамваите. Случаят не е криминален, а тъкмо политически. Затова и молим всички кандидати за функцията дядо Коледа да обяснят подозрителният мирис на газ в обществото.